„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ „Какво обичаш да правиш?“, „Какви хобита имаш?“ Нелеп опит да накараш малките деца да виждат света като „големите хора“.
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...

СТАТИСТИКА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя: ...

Тия празници така ме отпуснаха, така ме отпуснаха… Абе, съгрешавах толкова много, че… Май ще трябва да сменя религията, защото няма кой да опрости толкова много нови грехове…
хххх
Събрали се свинете, поклонили се на всички богове, молили се, молили се…
И вълците били превърнати в мюсюлмани…
хххх ...

На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам, ...

Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...

Не съм от тия, дето...3
И така...с бала свърши романтиката, надеждата за "утре- то" като студентка, започваше прозата! Първата година беше много тежка. "Опустяха" улиците от заминалите
да учат в София! Като не трябваше да има безработни, Комсомолът намираше работа на младежите, без право да отказват ...

Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.
Още малко газта натисни,
раздвижѝ като вятър пейзажа.
Бръснещ повей косите люлей, ...

Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще ...

По улицата на мечтите
различни хора срещам аз.
Стаил е всеки във гърдите
надеждата за светъл час.
Пред мене весел клоун се смее ...

Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените, ...

Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...

За кого се молиш като се молиш?
За кого чакаш, когато чакаш?
В какво вярваш? И вярваш ли изобщо?
Е точният въпрос.
Да обърнеш пясъчният часовник наобратно и да си простиш, ...

Някога отнемало е дни,
човек да пише до любимата,
и после – воплите сами,
да отговори тя на римата.
Днес не отнема и минута, ...

Цъфна гербер, нова Гинка -
богато заплатена калинка
със заплата от 38 бона -
тя обичаше Мамона.
Инвестиции не докара, ...

На пари било, да те нацвъка птица.
Не на мене, тия номера!
Вчера, под една самотна жица,
бях залят с печалба и... смръдня.
А парите, казват, не миришат. ...

Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...

Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...

Понякога губил си или имал си всичко.
А себе си дали погуби.
Колко остана ти мъничко.
Когато си губещ и душата ли изгуби.
Пречупи ли я кажи!? ...

Трябваше да го видя от самото начало
Фалшива любов, прикрита от това,
което исках в сърцето си
Просто не можах да устоя,
това беше погледът в очите ти и изяществото на усмивката ти ...

Забравих!
За вчера, за днес и за утре.
Когато устните ти - моите допряха,
когато очите ти - огледало ми бяха,
когато прегръдката ти - одеало ми беше ...

Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата ...

Сутринта, когато Стоян Петров се събуди, първата му работа беше да погледне през прозореца. Но мястото, където вчера паркира новата си кола, беше празно. Бързо изтича по стълбите и обиколи два пъти блока, но колата я нямаше. Откраднали са я – реши той и веднага съобщи в районното управление.
После о ...

Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най ...

Ееех, спомени, спомени...
Разгръщам на следващата снимка,...о, ето тук сме '' мъжката '' част на математиката...
Гошо Сметалото, другаря Генев в средата и аз самият, и тримата стегнати в успешните ни Олимпиадни костюми, като манекени за модно ревю на Комбината '' Дужба''... ние с Бийтълс прическите ...

Пътуваше в тунела под Ла Манша
инкогнито маркиз Пиер дьо Сад -
замесил се в поредна гъста каша
с мам'зел Рене. Направо мармалад.
Затуй напускаше Париж по спешност. ...

В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нор ...

(По https://textove.com/stari-gradski-pesni-az-sam-gosho-hubavetsa-tekst )
Аз съм Томчо, хубавецът,весел, млад ерген.
На Балкански полуостров няма друг кат' мен.
И писанки, и женички влюбени са в мене всички -
блазе котаку като мен! ...

Музата Муза леко отвори очи. Всичко беше тихо и спокойно, но тя усети върл глад. Предишните емоции, запечатани на свитъците картини, все още се носеха във въздуха и дразнеха обонянието й , та тя с тихо бръмчене доприлетя до тях и започна да засища глада си. От повечето лъхаше ведро настроение и опти ...

Реформи, реформи -
все спорни, все по-спорни.
С проекти, с проекти -
все с дефекти, с дефекти.
В Парламента, в Парламента ...

Ти каза: искам да сънувам теб.
И зимата отстъпи към високото.
Преди да падне старото небе,
дали успях ръцете ти да стопля?
Дали успях ръцете ти да стопля ...

Този въпрос закономерно възниква, след като и г-н Жан Виденов е взел решение да се завърне в политиката. Това става ясно от негово съвсем прясно интервю:
https://dnes.dir.bg/na-fokus/zhan-videnov-se-zavrashta-v-politikata
в което той недвусмислено заявява това си намерение. Друг въпрос е, дали той с ...

Едно момиче ме попита, дали българските политици имат някакво тескере, което им дава правото да се занимават с политика? Както например се изисква да имаш шофьорска книжка, за да ти разрешат да станеш водач на превозно средство. Отговорих й честно, че не съм чувал да има някакво изискване, за да ста ...

Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити ...

Кърви листът прободен с острието на писеца...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...

В стаята се разнасяше музика. Песента на "Щурците" се лееше между четирите стени. Сякаш бе птица на чиито криле се носеха спомени.
" Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън.."
Младен не отлепяше очи от стенния часовник. Времето се влачеше със скоростта на костенурка. ...

Или
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НА ЖЕНА
- Успокой се!
- Млъкни! (все едно ѝ казваш да изсипе словесната си канонада за цял месец)
- Чакам те след 5 минути (женските 5 минути са най-разтегливото понятие) ...

ТРИ ОКТАВИ НА РАЗДЯЛАТА
Добре е да си тръгнеш много бързо.
Сбогуването нищо не променя.
Не искам на изпращане да зъзна –
за плач едва ли ще остане време. ...

Светещата буболечка
Малка сива бубулечка
бързала по тясната пътечка.
Искала преди да съмне
с лист от мак да се загърне… ...

До мен си,...
а всъщност,
отдавна те няма...
От плът и от кръв си
и дишаш... ...

Съдба
От съдбата си не ще избягаш човече,
тя няма да те гони, тя си е лично твоя.
Ще те чака да се завърнеш от пътя своя,
с радост или тъга, разбра ли го вече. ...