О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...

ЗАЕКЪТ ФАФИ И ЛОВЕЦЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ЛОВУВАШЕ
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обик ...

Имам история моя си лична.
Имам история, която ме кара
понякога мрачно и тъжно да мисля,
че имала съм баща,
който някога много ме е обичал. ...

Една Любов, като свещичка имам,
и грее тя, и води ме напред.
Изгубя ли се, в нея все се взирам
и се намирам в някой нов куплет.
Една Любов ме пази - аз я пазя - ...

В главата ми винаги е съществувал един утопичен момент, сякаш спомен, но плод на въображението ми. Една сцена, която предизвиква в мен блаженство и прилив на топлина по цялото ми тяло. Може би това се е случвало в минал живот, който се е запечатал в съзнанието ми още от момента, в който съм била зач ...

Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...

Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...

Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...

Проверих навсякъде,
в джобовете на старите дънки,
под панерчето с ключове,
зад книгите на рафта...
Не се намирам ...

Настане вечер – месец изгрее...
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...

Късно снощи, край морето,
в неизвестен наш хотел,
бях пиян... и във фоайето
срещнах някакъв модел.
Беше - нощна тарикатка. ...

Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!
И исках да съм някъде далече... ...

На Диана
Идваш в моя сън
Понякога в съня ми идваш ти.
Целуваш ме, присядаш в тъмнината.
Целувката на устните гори! ...

Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...

Стоеше на прага с тъжни очи
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло ...

В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...

Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак – шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От ...

Дай ръка!
Тези кули-близнаци,
взривени от нас,
ще напуснем!
Пламъците, ...

Нима капчука е кодирал думите
и с морз потропва по паважа?
Нима са негови заслугите,
че думичка не мога да ти кажа?
Виновно ли е слънцето, че облака ...

Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив, ...

Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...

Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...

Вечно праведен смело ме сочиш,
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...

Уравнение с две неизвестни
Разминавахме се ден след ден
по една и съща пепелива струна
на битуването преди едността,
засуетени в своето прорастване. ...

Не мога да разбера защо всички ме наричат „тъпа кифла“? Какъв им е проблемът? Защото съм успяла ли, какво? Така ми е писнало от някакви интелектуалки, които да ми казват, че за нищо не ставам и единственото, което правя е да използвам мъжете. Пълни глупости! Аз просто си взимам това, което ми се пол ...

„Най-много обичах да гледам небето. Всичките онези звезди, които сякаш светеха за мен и ми нашепваха, че съм родена за велики дела. Обичах и дългите ни разговори край огъня. Ние не бяхме просто племе. Бяхме едно семейство.
Вероятно нямаше да забравя и деня, в който за първи път тръгнах на училище. В ...

Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...

В десницата си Господ носи светлина
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта ...

Още едно мое солово изпълнение.

изпълнение: rumbic (Руми)
инструментал (Karaoke version) : https://www.youtube.com/watch?v=yXgzeeo00JM

Марѝ сънува сладък сън, че в снега играе със децата.
Внезапно чу се меден звън - на Дядо Коледа шейната!
Затича се със всички сили по пътя, откъдето чу копита.
И с двете си ръчички мили му махна и думичките запреплита:
- Здравей, здравей, тъй чакан дядо! Чува̀ла си вземи и идвай бързо! ...

Кокиче нежно надигна чело,
под бяла от сняг пелена.
Свенливо света поглежда с добро,
надежда се ражда сега.
Надежда за пролет и цветни мечти, ...

ГАЛОПИРАЩ КОН
Анапестът е кон, галопиращ
по пътека от лунни лъчи,
към звездите, където умират
и надежди, и тъпи мечти, – ...