Не е ли странно, че в нито една развита държава няма служба, която да сигнализира за изоставен умствен багаж...
09.11.2020
Знам, че не съм цвете за мирисане, ама поне мухите не ме кацат.
04.11.2020
Ако не различаваш патица от лебед, определено не си лебед... ...

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник, ...

Мила бабо,
Всички ще ти дойде ме на гости,
ала бабо, ние не сме на пости!
Твойте хубави сърми,
никой не може да ги нареди! ...

Мълчиме епично...
Човекът се врича
в Бога на своя нагон.
Изчистен от всичко!
Длъжник по привичка - ...

По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени...
с очи - приковани в Отвъдното,
с копита - до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът! ...

Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.
Мечтаещ за топла майчина милувка ...

Не е богата поетичната ми маса
на изискани менюта, тип гурме.
Във пепелника й почиват два-три фаса,
бутилка бира има и мезе.
Уиски, пури, няма да откриете, ...

Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...

Случва се да са те обичали и
да не те обичат вече.
Случва се да са те търсили с треперещи ръце във мрака
и да не те търсят вече.
Случва се да са те искали и да не те искат вече. ...

Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...

Хей човече жално,
хей човече във дъжда
гледаш минувачите печално
вяло клюмайки с глава.
Спомняш си за миналото време ...

Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват, ...

Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...

В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...

Притча...
Във една страна далечна,
може би накрай света –
някога си, в друга вечност,
расла царска дъщеря... ...

Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти - вкусните;
Ако и тялото ти - незагърнато, ...

Обичам те и слава
на теб и твоята красота!
Нека българското побеждава
сега и във вечността!
Обичам твоите добродетели, ...

не извоюваш
ли си свободата сам —
не си свободен
не си свободен —
свободата сам не си ...

Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват ...

От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...

завиха с нежност
цветя счупена ваза
последен саван

Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.

Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...

Най-щастливите хора нямат най-доброто.
Те създават най-доброто от това, което имат...
Джериес Авад
Преборих себе си, за да съм различна,
душата ми е храм, а в него се мълчи. ...

Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...

Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта. ...

Старецът с тъжните очи, свит в ъгъла до малкото прозорче,
с набръчкани длани гали, студеното стъкло.
Отваря бавно устни, нежни думи той изрича,
все натам към стъклото вперил поглед,
и отново гали го с ръце, сякаш милва своето дете. ...

Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми ...

Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря... ...

Този разказ е вдъхновен от песента "Зелената стара чешма".
Тя е още там. Далеч от хората, но толкова близо до тях, зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната в годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на ...

Баща ми на тоя свят
дошъл е с брат.
Но после го изгубил.
В него ден баща ми
не изгубил само ...

Народът е като глупава овца -
предупреждават го хора интелигентни,
но той като немислещите деца
вместо да се пази от политици вредни -
за тях пак ще си даде вота. ...

От къде са парите
В нашата мила Родина
има богати мнозина.
На тези господа парите
не са от труда на бедните и сълзите, ...

Няма как да бъда силна,
липсваш ли дълги години,
чувството изгаря светлината.
Сянка стройна и стабилна
пише за сън и малини, ...

Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих, ...

Посвещавам на всички
майки, изгубили децата си!
Разсъмнало небе тъма събира
с душа от паяжинен леден мрак.
Сърцето му в заглъхващ дъх пулсира ...

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча. ...

Лъжеш мен, но дали лъжеш и себе си?
Не, не питам, защо да го правя?
Това са си твоите скелети
от гардероба ти, а там не искам да ровя!
Който гали перото ти ловко ...