Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
Към нищото
🇧🇬
Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...
Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...
Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...
Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...
Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...
Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
Гюла,дъщерята на Яшар-корумбаша на катуна,който имаше преди нея седем сина,най-после стана баща на момиче! Гюла се оказа единствената му дъщеря, последно дете в голямото му семейство.
Като всеки баща, който има нещо в повече,а друго в по-малко- ценеше и пазеше изтърсачето изкъсо,защото любовта на жи ...
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...
Осем години те носим в сърцата.
Осем години част си от нас.
Пламък си свише, що пали делата
и пътя ни сочи като компас.
В мислите ти си ни, рожбичко, мила, ...
Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...
Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
В душата ми е светло и тихо
спокойствие блажено ромоли
Словата се изнизаха на пръсти
а аз се влюбих, както никога преди…
Забравих, отдавна не съм млада, ...