Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...

Човекът е изграден от множество нужди и със сигурност всяка има своята важност. Когато задоволим всичко първично в себе си, отправяме поглед към духовните нужди, а те са много, но една е на първо място – нуждата от любов. Имаме нуждата да бъдем обичани, но и да обичаме. Дори при някои от нас това е ...

Най-после свободен
Земята ме прегърна. Тъмнина.
Студено е! Прегръдката не топли.
Остана горе цялата тълпа
с фалшиви сълзи, и със тихи вопли! ...

Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...

Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...

Розата събира светове
Озаряващопроникновена
За Любов молитвено зове
А и за да бъде споделена
Розата събира зарева ...

Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината. ...

6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...

Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа– ...

Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен ...

Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...

Тук съм, за да си излея мъката. Чувствам се объркан... това не съм аз! В криза съм. Оставете я финансовата криза... не е това. Тя е едно на ръка... И аз не знам какво е. Ще обясня. Ето как започна всичко.
Най-напред на мобилния оператор заплатих сметката на чужди телефон. Питат ме на касата за номер ...

Понякога ти липсва да си сам,
по улиците ходиш механично,
а мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...

Зелените птици
застануваат на дрвената клупа.
Се завиткувам во нови наслови.
Душата ми е бастион на ултиматуми.
Заедно со една изгубена ноќна светулка ...

Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се при ...

Обичам те, когато идваш с протегнати ръце към мен.
Обичам те, когато с мелодичен глас изричаш името ми - звучи толкова красиво и различно.
Обичам те, когато ме гледаш с влюбени очи.
Обичам те, когато с думи любовни, ми шепнеш “Обичам те...”
Обичам, когато се сгуша в теб и за момент започвам да те чу ...

Белегът на звяра е израз, който се споменава в последната книга на Библията – книга, която носи запомнящото се име Откровението на Йоан. Докато е на заточение на остров Патмос знаменития апостол пророчески вижда това, което има да стане в края на човешката история. Образите, които изникват пред очит ...

Ти си в мислите, дори навътре още,
там където то тупти, тупти,
в дните ми и моите нощи -
Да, навсякъде си ти, ти, ти!...
Но и знам, че си отделна личност ...

Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.
Очите ми лепнат пленени от сън, ...

Ше пия,… ше пия,
остави ме,… ше те бия,
ше пия,… ей, ше пия,
това е моята стихия!
Безработен бях, бях млад, ...

Мъгла - пълно покритие!
Разпятие съм
между Покрусата и Възторга.
В мъгла - плътно укритие -
пряка Видимост ...

Изминалият ден от слънцето
зад планината се съблече,
стадо се завръщаше и звъʹнците
опяха този ден обречен.
Надянал пурпурната своя нощница ...

Беше неделен ден. Разхождах кучето в градинката край блока. Дочуваха се песнопенията от църковния хор. Литургията съвсем скоро бе започнала и миризмата на тамян властваше наоколо.
Обичах квартала си, пазара, откъдето купувах риба и месо, плодове и разни глезотии за Тара. После щях да отида до там и ...

Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

... джаз нотите на стенеща китара
оставят в тишината дрезгав знак...
Капка огън и запалена цигара,
бутилка старо вино. Полумрак.
Горяща свещ. Извивка на пантера ...

Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре.
Дай ръка на самотен човек. ...

- народът трябва да познава своите вождове не само по лице
- борихме се за правата на негрите и накрая ги получихме
- здраво момиче – до десетата й години смятали, че момче ще бъде
- прибрал се, а пред вратата чехлите му изхвърлени – разделила тя общото имущество
- мълчи, защото е дал гласа си за вл ...

Кой на двора тропка
с мънички крачета?
Троп, троп - троп. Троп, троп - троп...
Да не би да са козлета?
Хвърка шарената топка, ...

Здравей,
Чудя се как да започна и кое да ти разкажа първо. Днес ми е едно такова криво и носталгично малко, без някаква особена причина, ти нали знаеш как изпадам понякога в едни такива състояния. Тези дни все се сещам за теб, може би защото наближава рожденият ти ден или пък, защото много неща се п ...

За жътва време е
и време е за вяра
с надежда е добре
да даваме без мяра
Любов, спасение и път ...

Понякога усещам дъха ти в съня си
събрал аромата на устните ми
и чувам смехът ти след поредния виц
все още огласящ нощите ми.
" Аз просто те обичам и това е" ...

Цветя, цветя, цветя,
цяла поляна,
на Вселената любими деца,
за Земята нежна, цветна премяна.
Макове в червено засмени, ...

Забрави ме...
Забрави!
Забрави,
че някога очите ти,
на мене са се спрели... ...

Утрото - гердан от звуци,
в аромата на поле,
леят медени капчуци
чувствата, цъфтящ гоблен
ширнал се е пред очите ...

Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, гдето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя по-гиздави, гащати, качулати…А петелът! Мале, мале… Да беше изсипала ...

Времето изля олово
в часовниците,
в последния час от годината.
Зася ливадите с изкуствени макове,
обремени със зелен хайвер рибите. ...