Животът е търпение,
Казва китайският мъдрец.
И намества порцеланово шкембе
На рафта до останалите фигури.
Животът е забавление, ...

Бързам да обясня на непосветените, че по едно време през деветдесетте много лесно се ставаше милионер. Беше направо фасулска работа. Не, нямам предвид милионери с инфлационни пари, когато един хляб струваше хиляда лева, а истински доларови милионери. Ами достатъчно беше само да ти сече пипето и да с ...

Вълшебна нощ се спуска, хиляди звездици ярко светят.
Но във моето сърце една единствена го тя огрява.
Ти любима моя си звездичката на моето сърце.
Ти единствена и искам твоето сърце това да разбере.
Стопли ми душата щом те аз видях, безумно в теб се влюбих и направо онемях. ...

Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се ...

Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре ...

непознатото ново като усмивка блести
все под същото слънце. проводи ме натам
да запаля селото диво и чуждия храм
да си спомня как с всичка сила крещи
изгонен от рая и в ралото впрегнат адам ...

Това, което е пред лицето ни.
Обичащата машина създава силна нация, лица, личности, стремежи и просперитет. Лицето на Обичащата Машина е гласът на певицата в текста на музиката, който остава като татуировка в душата на човек. Тя е грациозността, елегантността, вдъхновението. Лицето на обичащата маши ...

Гриха на дачах
- Стой, стой, куда ты Гриху гонишь, он не гонимый. Все знают!
- Ну, мало ли, всякое подобие в том затишье не загонишь, знают многое, а нужное потеряно. Митрофаныч теперь за него в ответе. На нём просьба легла. Так и родичи сказали: - Возьми Митрофаныч Гришу к себе в посёлок, его умени ...

Там някъде... в планината Рила,
на южния й топъл слънчев склон,
вековен извор с чудодейна сила,
слепите лекува мълчешком.
Във двор зелен на черква много стара ...

Пирон в главата
Навремето забих пирон в главата си,
мисълта ми да не пада, но уви,
някой този красив стих ми подари.
(Забравих кой е, но съм сигурен, че не беше ти!) ...

Повдигна жаба крак,
налбантин каза:"Как?".
- Кови и моя крак!
- Не става! Чакай! Как?
- На конят може, а? ...

За немалка част от съучениците ми споменът за часовете по физика е като сладостната тръпка, която изпитва войник, оцелял след преминаване през минно поле. Първата ни гимназиална учителка по този предмет, другарката П., посвещаваше първите пет минути от всеки урок на така наречената «гимнастика на ум ...

небеса
усмивката
отваря
и
обича ...

На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...

Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...

Аз хората бедни обичам
и за тях силно страдая,
виждам съдбата им трагична,
на униженията им няма го края.
Обещаваха им правда, рай, ...

Седя и мисля си за този ден, копнея,
понякога дори и с малко страх...
Представям си очите ти, гласа ти- как трептят ...
Към първа среща, тъй отдавна пожелана,
святи хора ще ни поведат! ...

Патриотарите предложиха, гейберастите през зъби се съгласиха – вече ще има 24 май - ден на българската писменост, просвета и култура, а не познатия ден на българската просвета и култура и славянската писменост…
Няма да анализирам напиращите въпроси: какво са създали светите братя Кирил и Методий, ка ...

Додето чаках да порасна,
баща ми вече остаря.
Тревата с бурени се срасна
и мъката ми тука спря.
Докато мислех, че баща ми ...

В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства ...

Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...

Думите протягат
безпомощно ръце
към произнасящия ги.
Словесната плява
прикрива ...

Hold in my cold hands
The stone of venerable filth
I want to beleive in madness
Roaming between fire and sadness
When I hear the whisper, begins the ceremony of the killer ...

И днес съм тук с шедьовъра пореден -
отново микс от рими по ерекция...
Очите вадя със заглавие, като пръст среден,
шармантен намек за поетическа есенция...
Да, знам, че нямате търпение ...

Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея ...

несретнице злощастна!
Охулват те вовеки,
защото ти си крясък
във душата на човека.
Там мирно е, и тихо, ...

Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...

Хей, страннико!
Защо не спиш?
Защо в леглото се въртиш?
Пак ли споменът далечен
се прокрадва като тъжна песен? ...

Обич нежна приютих
в ъгълчето на душата,
там, където съм най-тих
и с мечтите си полягам ...
Ах, мечти, да милваш теменужка - цвете, ...

Отново е есен.
Мека и тиха.
До болка позната
от няколко стиха.
Отново душите ...

И аз като Ева, Адам
Опитах плода забранен
И някак си предчувствам аз и знам
Ще бъда тъй позорно наранен
Някак си познат ми беше ...

Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести, ...

Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата, ...

От страх да те загубя те загубих.
Абсурдно като болката на облак.
Напада ни дъжд в облак влюбен
и спори с насълзения си облик.
Локвите се сгушват в надпревара ...

Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...

За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...