Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: О, нека... нека ме проклинат!
Да стихнат всички богове!
Как искам, скъпи,да достигнат
от мен до теб тез' думи две! ...

Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни? ...

Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса - ...

Знаеш, нали...
Ти си голямо предизвикателство-
толкова много те искам,
а неописуемото ни приятелство
като бурно море се разплисква! ...

Срам ме е, че днес живея
в страна бедна, корумпирана,
която вместо да успее -
като колония е третирана.
Срам ме е, че нашите депутати ...

Денеска е недела во петок
помогни ми
да ја вратиме планината
на своето место
додека трае ...

Добър вечер, Любов! Влизай, сядай!
Да, сама съм, не си ли личи?
Вън на двора има промяна?
Да, розата спря да цъфти...
Къщата ли?... Тя си е същата, ...

Вчера, както си седях -
в книгата се бях зачела.
Рязко скочих, онемях -
мисъл странна ме обзе...
Абе, мисля, да не би ...

Кой
може
да каже
какво иска?
Само болният.

Март! Скрипа бодро снегът-
в такт с моите стъпки.
Приклякват вече за старт
на Дряна най-нетърпеливите
пъпки.

Когато Ангелът е тъжен,
Нещо сбъркано е в света.
През колко бури, колко нощи...
Преобразил е той страха.
На колко хора е помогнал ...

(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у ...

ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...

- Холмс, усещам свеж въздух , слънчеви лъчи да ме галят, липса на влага по лицето,...да не би служба НОЩ в България да е разхлабила съвсем пандемиологичните ограничения, или службата е приключила дейноста си, ти как мислиш...
- Елементарно, Уотсън,... скъсал ти се е ластикът на маската.

Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...

Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! ...

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...

Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада, ...

Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.
Аз обичам живота ни странен ...

Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи ...

Отново си мисля за тебе,
ума ми замръква в нощта
и сякаш безкрая зове ме
с духа на далечна звезда!
И пия от извор съдбовен - ...

Прокоба ли, Божия, тя ще се окаже
или най-новото хоби
на ... Лукавия?!

Аз висок съм хубавец
и прическа имам чудо!
С приятеля синчец
ний ухаем лудо!
Пролет първи кавалери, ...

Искам да знаеш всеки път, когато мислиш, че съм вече с друг
и всеки път, когато сигурен си, че те забравям,
че те ненавиждам и обиждам те напук...
Искам да знаеш, че аз почти го правя...
Но искам да знаеш, че и всеки път, когато не дойда до вас ...

Тъжно е, когато в двора капят есенни листа.
Богатството от злато отмива се с дъжда.
Тъжно е, когато в отсрещния бряг заточен...
Искрата гасне безнадеждно в есенния ден.
Тъжно е, защото къща няма, няма ден. ...

Със трепет във сърцето нежно ти любов ми подари.
Имаш ли въобще представа, мила, колко важна си за мене ти?
Безценна си, защото друга няма като теб.
Безценна си, защото аз съм влюбен до полуда само в теб.
Не гледай в миналото, ти, любима. ...

Със теб ще бъда в друго време, знам!
Искам те, но много закъснях!
Ще те чакам и ще бъда сам.
А да ти кажа просто не посмях!
Зная, че сгреших, ала сега ...

Аз пораснах в години нелеки
и в проблеми успях да порасна.
От дилеми изграждах пътеки,
от тъгата – словата прекрасни.
Аз изгубих и много спечелих. ...

Глава 3
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...

Априлски сняг -
каква шега
е само ден до пладне.
Овошката и тя разбра
красивата измамност. ...

Наш Николча - кмета.
Зам. на кмета - зетя.
Балдъзето - секретарка.
Дядото - охрана.
Бабата - чистачка. ...

Обичам я...
с мъгла в очите и студ във вените,
с дъжд по зачервените страни,
оплела във косите омагьосани -
и топлина, и мраз, и сънени мечти.

Вечер на спомените
Отново есен... Вечер... Самотата
на паметта във „белите полета“
се блъска ката птици в тъмнината,
но вечерта сезонно е проклета... ...

Аз съм сив и съм бодлив,
(вече знаеш кой съм, да),
всяка пролет се събуждам,
в ягодовата леха.
Там обичам да живея, ...

НАДАРЕН
Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина
(превод от босненски)
Бяга животът,
отчаян преди края, ...