Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
392.7K результатов
Неволите на един самоубиец
🇧🇬
Събуждайки се след поредния кошмар,
изпаднала в депресия дълбока,
решавам да си взема душ със сешоар.
Но, ужас! Селяните спряха тока!
Ровичкам из гаража за въже, ...
Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...
Понякога не мога да заспя,
кръвта ми се превръща във мастило.
Нощта ми ... как ухае на липа
и стих..., за който още нямам сили.
Аз имам къща. Четири стени. ...
Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите, ...
По малко умираме със всеки рефрен.
Минорен, тъжовен се губи в тъмата.
Улична лампа пресветва мъждиво.
Какво ли е важно в живота?
Отровни са изблици вън подредили ...
ТОЙ: Не мога, не издържам! Ах, провал!
Атаката е устремна, без жал!
СВЕЩЕНИКЪТ: Каква атака, Графе? Кой напада?
Гласът ви ми звучи със изненада!
ТОЙ: Две дяволчета в петък вечерта ...
ТРАНСКРИПЦИЯ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От ярката пукнатина зейналият мрак
гравира в древно писмо със сила
зеницата, която добавя знак, ...
«Да будет свет!»-сказал однажды Бог,
Но передумал и разбавил тьмою,
И стало тайным явное чуток,
И стало явным тайное немного
А, может, было всё наоборот, ...
И сълзите ми бяха/са от мастило,
и болките ми бяха/са стихове -
Сърцето си сглобих, но не с лепило,
а със Любов, перфектно и без шевове.
В живота крачките ми бяха и са рими, ...
Интервю с двама, извикани в националния отбор по футбол. Двама – не е важно кои са, защото са никакви.
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...
- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...
Залутах се във превода на дните си
бляскаво светли, с измамни мечти
и грозно коварни, с безкрайни лъжи
Загубих се във превода на дните си
черно- бели..звукът от бавен валс ...
Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...
Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш - ...
И слезе Бог с криле на гълъб сив,
че бялото и черното са карма.
Видя, че мостът на надеждата е крив,
увиснал да спаси света - удавник.
И литна между стъклени безвремия ...
Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...
Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в ...
И аз сред небитието ще изчезна,
що да правя - съдбата е такава!
Всичките отиваме в тази бездна
и това, разбира се, ме натъжава.
Защо ли светът е толкова жесток, ...
" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...
Тъй като си почнала от рано
и за всичко ти виновен ме посочи -
че не било желанието прибрано,
и помпозно-грозно ме нарочи.
Когато си наистина тъжна и сама, ...
Романтика влече ме към Париж...
А тук, на село, къща и градина.
Отида ли, дошъл е, току-виж
най-моят принц в съдбовната година.
И докато аз превземам Монпарнас, ...