Аз почти те забравих.
Почти!
Ето.. виж ме..!
Добре ли изглеждам?
Имам котка. И мъж. ...

Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!
Пази ли пясъкът още следи? ...

- В родилното на болницата отчели милионния появил се на бял свят. Хлебарката кръстили Пенка...
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е бя ...

Родена с огнена душа,
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра ...

Един живот доколко ли ни стига?
Едни събират сребърници с нетърпение,
а пък на лудия му стига чучулига
да го оплаква във часа на погребение.
И кой е крив, и кой е прав - загадка, ...

Съвсем ни задушѝ ,
маскирани души.
И целият ни свят –
безумен маскарад.
По-здраво завържи, ...

Грешна съм! Признавам своя грях.
Който е безгрешен пръв да хвърли камък по мен.
Наранена. Отхвърляна... Понякога горях.
Губех от душата си по малко всеки ден.
Лъгала съм. Изричала съм хиляди лъжи. ...

ИЗПРАВЕН
Щом
навред
пред пари
се прекланят, ...

Лежа притихнал до теб,
Тръпна,
Представям си
Какви ще бъдат очите ти
На събуждане ...

🎄
Нова Година
е вече Нова гАдина,
Дядо Коледа -
Дядо Ковида, ...

І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...

В едно малко селце на име Реалност, свито между родопските хълмове, живеели три сестри близначки. Въпреки че имали няколко общи характеристики, те били много различни и това се виждало с просто око. Общото помежду им било, че споделяли един дом и една рождена дата. А, и едни родители. Но различията… ...

Съществува ли триъгълник с цели дължини на страните, чийто периметър и лице съвпадат, а дължините на радиусите на вписаната и описаната окръжност са също цели числа?

Добре е да се случват новини
Добре, че са домашните любимци,
наричани с двусрични имена.
Опъващи каишките на своите стопани,
когато срещнат неприятна тям порода. ...

Обичам да мечтая нощем -
когато всички вече спят,
излизам тихо навън
и се любувам с наслада
на звездния разкош... ...

Истина е, съвсем наистина:
и всяко коледно чудо,
и всяко бяло очакване
сред дългия зимен шепот.
Издишат топло дихание ...

Тежка ноемврийска тъма неумолимо хваща в капана си тръпнещия ден. Свирепи вихри разпростират костеливи ръце над хоризонта. Отвъд пределите на видимото се пробуждат сили, недостъпни и необясними за смъртните. Хищници излизат от дневните си убежища и се притаяват в очакване. И аз излизам. Бавно пристъ ...

V. ВСЕ СЕ НАДЯВАХ
Все се надявах да си безметежна,
ех, ти, желана всевечна любов,
с ласка докосна душата ми нежна
с твоя омаен пленителен зов! ...

В жаравата захвърлям трудни думи –
да осветят пътека нова,
а делничните ни безумия
на прошка да отворят порта.
Събуждане да звънне. И в душите ...

Лека нощ ще кажа аз на моята прекрасна хубавица.
Нека спи спокойно тази нощ омайна.
Ще съм аз отново в сънищата и прекрасни, за да може тя спокойно да поспи.
Ще и нашепвам във ушенце колко хубава е тя и когато ми повярва ще и кажа, че за мен е всичко на света.
Звездички на небето ярко грейте, за да ...

Кърпиш ли, шивачо и сърца?
На ден по колко ги броиш?
Има ли такива без вина
и успяваш ли всички да спасиш?
Пълно е казваш - цели, половини..., ...

От небето на спомена заваляха снежинки
и пронизаха залеза с вледенени криле.
Ръкомахаха спомени - бледите снимки
на сърца, короновани с власт на силни крале.
А един се затича със закана към зимата, ...

Нежно обичам родината, както тинейджър се влюбва в жена
с болката в стомаха, с тремора - с телесните знаци на любовта.
И не лъжа, обичам я – Честно! Тая мръсна, строшена страна.
Кални улици, прашни пространства – нищо ново – защо да боли?!
Майко, гониш ме от дома ми! ...

Един след полунощ и аз треперя -
последен лъч от падаща звезда,
желание несбъднал от поверие
и неоставящ спомен за следа...
Ще дойде утрото нагарчащо безлично, ...

Очертан от мъртви есенни листа
път се вие - ти го следваш денонощно.
Този път е път към вечността,
на безброй стремежи е едничка рожба.
Сълзите потискани от твоите очи потичат ...

Мадарският конник
Разказ от Георги Гълъбов
Интересно кой беше направил това точно копие на “Мадарския конник” и то върху стената, ограждаща стар опустял дом-крепост в швейцарските Алпи над Берн. Масивната порта беше заключена и никой не знаеше кога собствениците ще бъдат там.
Късметът се усмихна на ...

ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити. ...

Събуди ме с целувка, с кроасан и кафе.
Нека боси и рошави срещнем зората.
Подари ми усмивка. Даже по-добре две.
Замълчи. УсетИ любовта в тишината.
Сто години напред бих живяла така... ...

Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Млади тревици надигат звънливо глави,
пчелици наливат в цветните чашчици щастие,
втурват се в речни корùта сребристи води,
небесен златар върху облаче лято гравира, ...

Луната спи и зад облак
се губят нейните лъчи
и страх ме е от тоя мрак,
що студен е и мълчи.
Безсъница силно ме терзае, ...

Обичам шуши аз да те наричам,
единствен и незаменим си ти за мен.
В любов аз вечно искам да се вричам,
осмисляш всеки Божи ден!
Забравих за тревога и за тъга, ...

„Ако правиш кариера,
ако търсиш лесен стаж,
за да няма бариера,
намери си възходящ!“ —
Радой Ралин ...

Знаете ли какво е дом за една котка? Вероятно смятате, че може да бъде и кашон. Само че кашонът не е дом. Кашонът би могъл да бъде подслон. Както и някой таван, мазе, изоставена къща. Дом не е и територията, която си отвоювал от други котки.
Аз се родих в мазето на добри хора. Те хранеха майка ми, м ...

Някъде между преди и сега,
между вчера и днес,
между зимата и есента,
между лудост и стрес,
се лутаме. ...