Малко бандитче
прецака празниците
феноменално.

Бял и пухкав сняг вали.
Като в приказка, нали!?
Малчуганите игриви
са от всички най-щастливи.
Хей, дечица веселушки, ...

Довиждане, стара годино!
Направи, каквото направи,
взе, каквото си взе...
Пиша ти забележка,
с червено мастило ...

Коледни спомени...
Pro domo sua…
Тъй се случи, че Живота
много дълго ме въртя́
и от „нулевата ко́та“ – ...

Спомен от детството
Това, което ще ви разкажа, беше много отдавна – около 1953-1954 година. Случката се беше почти заличила от съзнанието ми, но един ден, след една препирня във Facebook относно младото поколение, изплува отново в съзнанието ми с всичките си подробности. Старите хора в един момент з ...

Истината е някъде там... но някъде там е и Лъжата.
Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжа ...

Във къщи стана, дядо, много лошо!
Тук всички болни са - и братчето ми Гошо.
Той кашля, плаче в своето креватче,
и вика мама, мойто малко братче.
Но много, много болна е и мама. ...

Магарето - оп - магарето,
уши си клати, и друго клати.
Под него е, под него то,
ако разбра, глава поклати.
Прасето - грух - прасето - квик, ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

Обзета от огласен парадокс,
че губещи в играта няма,
размених за своята монета
една дузина добродетели.
В замяна получих чист късмет ...

Зима
Отдавна зимата е тъй различна.
Все по - малко романтична.
Снегът изгуби се от пушек,
има ли го - не е пухкав. ...

Кацнала на цвете пеперуда -
туй си ти, любима.
Душата ми по теб е луда,
ала и чувствителна, ранима.
В тая тъжна зима ...

Не наранявай близките си хора,заради грешките направени от теб.
Не ги наказвай със мълчание,че така ще страдат зарад теб .
Прости ми мило мое,аз не искам да съм глупак.
Но с държанието си свое точно на такъв приличам пак.
Виновен съм за много грешки,не умишлено направени за теб. ...

Снежинки започнаха да падат от нощното небе отначало колебливо, една по една, спускащи се от небесната безкрайност, самотни и подмятани от вятъра. След това, малко по-смело, се появяваха на групи, прилепнали кристалните си тела едно до друго. Накрая, някой там горе, отвърза гърлото на торбата, в коя ...

Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показа ...

В днешно време - обстоятелства много.
Явления, които съпътстват нашия живот.
Но има едно, що държи внимание строго,
сравнено е от мнозина с Всемирния потоп.
Няма година откак ни удари, ...

Виновна ли съм аз, че се опивам
от твоята любов като от вино,
което е душата ми вгорчило -
в принудата до смърт да те укрива?
Че олюлявам скритите си мисли, ...

Не я искам..
Тази моя съдба..
във която
по тъмното скитам и
чадъра държа си сама.. ...

Почти
Днес е последният път.
Няма какво да се крие.
В песен за сетния съд
плесен скръбта ще покрие. ...

ТЯ:
Аз пиша просто редове,
наужким, може би... така.
От суета ли, от шега,
неволно нещо ме зове. ...

Клетка
Кафявочерни птици
закърпваха небето,
с два облака поизбелели,
след падналия дъжд в неделя. ...

Отиваш си, отиваш си, детенце, отдавна чакам с уплах тоя ден,
оставяш ме, зарязваш ме, хлапенце, ти имаш друга обич - скъса с мен.
Успяла съм, успешен съм родител, щом ме намрази.
Но боли!
Делят ни месеци, ...

Разкажи ми, моля те, как се потъва
в бездънната бездна на кафяви очи.
Колко дълбоко можеш да стигнеш
и има ли дъно въобще разкажи.
Много са казвали, че докато са падали ...

ГЛАВА 1
Ин и Ян
Колко време продължава човешкото съществуване? Шейсет, седемдесет години или за тези с повече късмет цели сто. За някой това може да е седмица та дори и по - малко. А наистина ли хората сме тук на този свят само и единствено да изчезнем някой ден. Може ли само тленната обвивка да си ...

Тръпна в тъгата си, толкова зимна,
стягаща, бляскава коледна гривна.
Зная мечтите си, думите зная,
зимни виелици дебнат ме в края.
Песни - снежинките, тъпанът - скрежът. ...

Обичам да те обичам.
Безусловно, истински, със страст.
И дори да сричам
чуй го този глас.
Ако има го във този свят ...

Баба
ми разказваше за методите за контрацепция едно време.
Не се говорило,
разбрали кое след кое следва на второто дете.
Мъжът се изхвърлял на корема. ...

Януари
Сметките са цели четири страници, също като плановете ти за новата година. ТОВА ще бъде твоята година. А фактът, че го казваш всяка година само потвърждава теорията, че именно сега, 2020-та ще покажеш на света (като започнеш от кака Гинка от третия етаж, която още в гимназията предрече, че ни ...

Когато правих този клип, НАСА имаше много лоши планове за телескопа Хъбъл, но благодарение на изпратените от мен СМС-и, го оставиха в космоса....
https://www.youtube.com/watch?v=w2Auzh4W0kM

Разделят ни много неща,
но също и много ни свързват.
Споделям словата с нощта,
а горе звездите не бързат.
Танцува ръката сама ...

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка, ...

Разкажи ми ти, равно поле,
как славяните тук са се спрели.
Белодрешни, с храбри князе,
над тревите ти черги прострели.
Разкажи ми ти славно поле, ...

Прегърна ме сиротна вечерта,
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели ...

Вълшебно е, когато завали,
от онзи дъжд, преливащ от сърцето,
как рухват крепости, стени,
врати разбиват си резето
и лумва огън, и цунами, ...

Ще мина през живота ти набързо
и няма да оставя нищо свое.
Ще взема само детската ти дързост
и мъжките докосващи ръце.
Не свиквай с мен. Номадска е душата ми. ...

От сборника с разкази "Аз виждам"