Венец от злато или от цветя?
В съдбата има винаги дилема.
В което, там, живее любовта
аз него, без да мисля, ще приема.
За славата, какво да кажа, тя ...

Какво ли правиш с мен? Без теб не мога.
Изпитваш ли ме с болката ми ти?
Не вярвам да си истински жестока
и да разбиеш моите мечти.
Когато тръгвам си от теб, почти ...

Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...

на Й.
По костите на дните стъпвах плахо.
Проскърца силует на тишина.
И облак дебнещ под небесна стряха
пропусна тънко снопче светлина. ...

Не ме поглеждай, момиче,
с тези твои черни очи!
Сърцето ми малко е птиче,
само миг и виж полети.
Кацне тихо на твойте коси, ...

Прекрасен свят!
Проклет свят...
Прекрасна природа!
Хора - вълча порода...
Дървета, тревички, цветя! ...

Лека нощ, принцесо моя.
Ти във сън, блажен ще бъдеш, знам.
Сред облаци и пеперуди ще се рееш, мила,
във истинския рай ще бъдеш там.
И със усмивка ярка ти ще грееш, ...

Сърцето, натрошеното, в душата
ще скътам със последни сили аз.
И словото във мислите, без глас,
е ориста ми вече на Земята.
Илюзия били са и крилата, ...

Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...

Глава 5
- Принц Азийл, кралят ви очаква - малко момче на не повече от петнадесет години, съобщи на принца веднага след като прекрачи големите каменни порти на замъка.
Азийл и Кенто пристигнаха в замъка след два дни дълъг път без почивки. Двата бяха уморени, но докладването на краля имаше приоритет. ...

Аз съм зодия Овен,
Благ характер, но непримирим.
Водя битки вдъхновен,
Горя във тях непредвидим.
Дори да искам да си трая, ...

Джон Бънян (1628 – 1688 г.)
Ако се запознаем с личността на Джон Бънян, темите за страданието, любовта към истината и успеха (дефинирани от критериите на Божието царство) съвсем естествено ще изникнат в съзнанието ни. Страданията съпътстват знаменития писател и проповедник през целия му живот. Биогр ...

Рисува Майката Природа…
А аз… между багрите чета.
Две ярки блестящи тела в небесвода…
Между тях - деня сменя нощта.
Два облака бели небето подпрели… ...

Новоросийск е приятен, но доста елементарен като град. Улици, къщи, хора – ако си в Ростов или Симферопол, все тая е. Просто град…
Е, да де – има паметници, има интересни здания, паркове, даже цяла историческа местност. Каквито има и по другите градове. При това по-интересни.
А местността е прослову ...

Още една любов, отнесена в гроба
Продължавам да правя едни и същи грешки
Останал ли е някой, който да повярва?
Просто искам любов, която никога не си отива
Мислех, че имам златно сърце ...

На пръсти във съня ми влизаш
Дори не зная кой си...
Прегръщаш ме
въздушно, нежно...
Целуваш ме, за първи път, ...

Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...

НАШИТЕ ДНИ НА ПОЕЗИЯТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Има много неща да се кажат
за тези дни и години, в които
живеем, които напълно безшумно се плъзгат ...

Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...

- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...

Тайнството любов
Любов, която всеки път различна
живее в моята душа –
ту силна, бурна, страстна, непривична,
ту мила, нежна и добра. ...

Той, животът, е филм –
трагичен понякога,
препълнен с тръни
и камъни остри.
Режисьори, ...

Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв, ...

Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...

Не съм светица
Не съм светица, няма и да стана,
докато хапя щом ме наранят
и не обръщам другата си буза,
ако едната подло зашлевят. ...

Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях... ...

(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...

О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...

Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш, ...

Вечност
Нощта целува нежно върховете.
Прегръща мракът топлата земя.
Сред хиляди звезди самотно свети
бледа уморената луна. ...

Пръсти на пролет небето събират,
после го плисват на гъсти вълни,
всяко дърво е разцъфнала лира,
в стих ароматен животът кълни,
в светлозелени мечти се изкъпва, ...

Не искам да умра сам
Не искам да живея изоставен
Отказвам да пусна това,
защото душата ми се разби
Не искам да те уведомявам, ...

Срещата с Таничка беше страхотна!
Аз като струна пред нея изопнат,
малко комичен, дори непохватен,
но и доволен, че няма обрати,
гледах как истински тя се зарадва. ...

това е едно много мъртво око на прозорец
гледа черно и пусто
към тънеща в сумрачност улица
поизлющени дървени рамки закачат простора
пускат бримки ...