В Луната влез... на чупката да седнем!
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява ...

Мери днес полива всичко сято в двора.
Бръмнал е отрано в тъмно хидрофора
и не ме оставя даже на шегичка
да си поиграя със съня на жмичка.
Къси панталонки бързо си обувам, ...

Ти виждал ли си лодка
(АЛЧНИ ПОЛИТИЦИ – БЕДЕН НАРОД)
Автор – Величка Николова – Литатру
Ти, виждал ли си лодка във морето,
сама и малка, ...

Рубенсов е тип Луната,
като мене - орисия.
Виж, оправих ти кревата,
призори ще те завия.
Аз ще седна вън, на двора, ...

ПРЕКРОЯВАНЕ НА ТИШИНАТА
Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя. ...

Понякога ужасно ми се иска
поне ръка, която да ме стопли.
И няма миг, във който да ми стига
един живот със име
" Невъзможно ". ...

Настигнаха ме думите, почти
изменчиво двусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени, премълчани и отронени.
Едни - по-ценни и от златен грош - ...

Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...

Обичта ме смаза
прегори,
прекърши.
Търсех влага,
капчица сълза ...

Падаща звезда...
Зърнах края на пътя.
Избуха бухал.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА: РАВНОСМЕТКАТА
Кенджи реши да се върнат отново в Осония, тъй като пътуването по-нататък беше твърде рисково. Горивото можеше да не им стигне, а следващите квадранти бяха изключително слабо проучени и може би напълно безлюдни.
Пероуз прие доводите му с леки резерви, но все пак се съгл ...

Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...

Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...

Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...

Чудя се кога е станало толкова късно. Пепелникът до мен е пълен и вдигайки поглед, виждам, че из цялата стая се стелят облаци, като от мъгла. Жена ми ще ме убие! Отварям прозореца и прохладният, нощен въздух се изсипва при мен, и бързо прогонва цигарения дим. Поемам дълбоко дъх. Чувам как листата на ...

Ръждивата си броня позакърпих,
извадих уморения си ат,
целунах меча си и се прекръстих,
а жегата дамгостваше света.
развях си флага, стъпих в стремената, ...

Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни, ...

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“, Матей 5:6.
Обикновено хората се притесняват за хляба и водата, но тук от Божието Слово разбираме, че по-важни са духовните благословения. Затова и Христос говори за глад и жажда за правдата. Още в Исая 55:2 се казва: „ Защо ха ...

Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...

Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...

- Пак ли оригналничиш? – прекъсна го тя – Защо само се правиш на интересен? Нали за това съм пуснала телевизора - гледай, слушай, да разбереш какво става… Останалото са твои глупости. Все дириш под вол теле. А нещата са ясни. Ето – цял министър ти казва каква е истината…
- Хм, хм… - изкашля се той – ...

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...

Сам съм, жестоко помилван.
Сам съм. Присъда търпя.
Сам ще остана във филма.
Сам по света ще вървя.
Сам на брега на мечтите, ...

Когато те предават неусетно,
полека, тихo, ей така.
Безстрастно някак си, по сметка,
не мога да привикна към това.
Да режат късчета от мойто его, ...

Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...

Към теб погледнах смирен -
но убодох се от розата аз,
че от теб, слънце, бях озарен,
но в сърцето ти е мраз...
Към момиче светло, лъчезарно, ...

Приказка – алегория
Далече, далече, през девет планини в десета, в най-високи и непристъпни места, там където небесата докосват земята и орлите вият своите гнезда, се намирал домът на Живот, повелителят на земния свят, и неговите три деца - Свобода, Слободия и Робство.
Свобода била най-голямата от т ...

Открих своята красота
по пътя на любовта.
Запазих своята доброта,
но капна сълза и сърцето отново заживя.
Обикнах своя живот ...

Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...

Ежедневни приключения 12
...
Получих похвала,
бях мил и дисциплиниран на горската поляна
към моята принцеса бяла, ...

на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...

Слънце, целуни ме по очите
(Молитвата на Литатру)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Слънце, целуни ме по очите.
Волно и неволно - все съм грешна. ...

И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...

Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак ...