Открадни си целувка
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти - ...

обезлюдяване —
бледнеещо пред
обезчовечаване

В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...

АУТОДАФЕ
за трудолюбив народ
Автор - Величка Николова - Литатру1
Пристигна, пристигна днес топлият юли.
Надипли на бали узряло жито. ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZmwBfYmtGMg

Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...

Оплака с жена ми. На излизане изпуснала входната врата и оная треснала. Върху й се нахвърлил един комшия – Марин, наричан Дрисльото.
Бе, то аз внимавам, ама и на мен ми се е случвало да изпусна вратата. Виждал съм и други, обаче забележки не правя – ами случва се, да не са утрепали някого…
След седм ...

Good Grief
"So, what would you little maniacs like to do first?"
Watching through my fingers, watching through my fingers
Shut my eyes and count to ten
It goes in one ear out the other, one ear out the other ...

I've Given Up On You
You used to make me feel like I could walk on water
Now most nights I'm just sinking down
and down
You're the reason why I can't listen to those same songs, I used to ...

Помня, че унесено държах опашката на най-божествената скарида в света. Със садистично удоволствие и воайорско любопитство минах с пръст по едрото ѝ тяло, очите ми обхождаха беззащитните, съблазнителни форми, докато капки маслено-винен сос капеха в чинията, а аз, допряла устни до разголената вече плъ ...

Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...

Забравени
Ще те помня
И ще те забравям
Ще поръчвам
Вино, с вкус на теб ...

Като ударя по масата,
Чиниите стават на парчета.
Като обърна с шут стола,
Всички се свиват в кьошето.
Като изпия три бързи ракии, ...

Ври във мен, бушува сила
да впия пръсти в твоите коси
със нокти аз да дращя от възбуда
и тялото ти да кърви!
Тъй дивото зове ме! ...

След като отвори очи в миришещата на дезинфектант бяла стая и преодоля мъглата на упойката, Ния веднага се сети за проклятието. Седмица по-рано бе видяла своята бивша съученичка Вяра да пие сама вино, от бутилката, в кварталния парк. Дрехите й бяха опърпани, косата – разчорлена. Бяха си разменили по ...

На поета Симеон Аспарухов
Ти помниш ли как ни сграбчи Животът
от лоното на пътя ни непровинен
и как ни предаде в Царството на мигновения,
за да бъдем посветени с доспехи. ...

Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни, слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
усмихнато небе над теб винаги да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я... ...

Разхождам се в теб
и непрекъснато срещам себе си.
Дали не сме се слели?
Активен въпрос...
Отговорът – в нашите очи. ...

Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...

Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...

Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има ...

Душата ухае на дете
и щастието вдишва със затворени очи.
Мигът е мястото,
където ти се иска времето да спре
и дъхът по-дълго в теб да задържи.

Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи, ...

Позорна стяга, вечен кръстопът,
ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,
урок-камшик и пляс! по раната на времето,
забит куршум в сърцето на поезията.
Поклон-разпад, отдаване на всичко, ...

Ежедневни приключения 11
...
Мама нещо я напуши,
пак е "яхнала метла"от сутринта,
някой шапката й накриви ...

Болка с огромна сила
терзае моето сърце -
вместо за слабите закрила -
ние вдигаме ръце.
Сляп ли си, народе, ...

Ще се спрем на блаженствата, дадени ни в Евангелието от Матей 5:3-5, които гласят:
3 Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
„Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство“, М ...

Бели стоици
закрилят, спасяват и
душесближават!
Бели, сърцати
и духом богати, и ...

Спомените... 2
Много време ме измъчва
спомен неизменно скъп
за една моряшка кръчма –
в хоризонтите отвъд... ...

Последен ден е.
Чакам да се стъмни.
По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,
но едвам преглъщам. ...