Иванчо: Тате, ако има нови избори, ще се появи ли нова партия?
Бащата: Разбира се, момчето ми.
Иванчо: А как ще се казва?
Бащата: Изправи се! Чалгари - вън!

Wanderers Nachtlied
Johann Wolfgang von Goethe
Над смълчаните хълми –
покой,
по върхарите всъде – ...

Днес видях облак с образа на вълк. И се замислих – дали облакът е с образа на вълк без причина? Дали облаците просто ей така приемат форми на познати на човека неща? Едното възможно обяснение е, че човекът просто има склонност да вижда нещо, което го няма, да си въобразява. Но друго възможно обяснен ...

И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...

Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи, ...

Проповедта на планината е онова послание на Исус към народа, което с право свързваме със сърцевината на Христовото учение. Там на планината Господ представя стандарта на Новия Завет и разкрива, че този стандарт е по-висок от старозаветните изисквания. Там на планината Учителят дава посока за живота ...

"Времето е наше!" -
докато туй скандирахме,
демократ - апашите
вече го приватизирваха.

Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята, ...

Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...

Бързите влакове спират ли някъде
и ако спират, как бързат?
Колко е нужно и тях да ги чакаме?
Бавните, кой ги задържа?
Като японска акита на гарата ...

За живота много знае,
мечтите си избира
и пред нищо за тях се не спира
Съветник добър е
и умело хората изслушва, ...

Имаш ли прясна водица
моя игрива сърничке?
Имаш ли пълна луница,
моя любима сестричке?
Имаш ли, имаш сестрице ...

Днес, нашата бедна държава
си... Има такъв народ.
Да вдигне байряка тогава
и пусне тоягата в ход.
През някоя слънчева сутрин ...

Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...

Во долината
видов неоседлани коњи
со сребен сјај на гривите
и со двоглед го доближив
растојанието ...

Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг, ...

Нощта прекършва тънко тяло,
в един безумен лунен танц,
покрит на тъмното с воала,
градът заспива в звезден блян.
Угасват най подир прозорците ...

И аз понякога съм смешен.
И аз понякога мълча.
Дори понякога съм грешен
и често другите гълча.
С деня се боря неутешно ...

Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...

Флиртува вятърът с цветчета
и дървета,
обгръща ги със топъл дъх,
играе сам хоро.
И сетне - ...

Влюбеният месец
/ Приказка /
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка ...

Гора в зелено как се плиска
и Бог усещам близо, искам,
най-чисти думи да изпиша,
че само в Бог раста и дишам
на вяра въздуха омаен, ...

Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...

Усмивка си. Желана и красива.
Разпалваща пожари загасени,
разтапяща и тръпките във мене,
дано поне за малко си щастлива.
Гласът ти...Тембърът, смехът ти - ...

Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен, ...

Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?
Поглъщам неизбежното и времето е спряло. ...

Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...

Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...

- ако след имен ден ви боли главата, тресат ви се ръцете, устата ви е пресъхнала – опитайте „Сникерс” и ще разберете колко по-хубава от него е биричката...
- властта трябва да спре да изплаща заплатите, да види къде хората намират пари и да отиде сама да си посъбере...
- поискал политик от пиарите д ...

Златото –
благороден метал.
И среброто
е в компанията.
А платината ...

Не поглеждай към мене!
Недей!
Аз съм гледка, която разстройва.
От сълза във око на злодей
се превръщам във капки отрова. ...

Какво без теб е всеки ден,
какво без теб е и нощта?
Тъгува всичко тихо в мен,
изгубвам своята мечта.
Нуждая се от теб. Гръдта ...

Макар че
са ми тихи
ветровете
оставих
птиците ...

Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...

Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...

Гъбке червена в гората родена,
колко си ярка,красива!
С точици бели върху чудна капела,
тъй прекрасна като самодива!
Колко се радвам,че те намерих, ...

Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...

Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...