Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...

С Дени Белята - моят приятел,
няма да хванем от скука - ръжда!
Той в патилата, няма по-равен!
Цар е в игрите и Шут на смеха!
Вчера решихме - днес сме пирати! ...

Попитали един президент, кое е най-важното за един държавен глава?
Да е надпартиен - отговорил той без да се замисли...

Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...

И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.
Сънува ли ги - чуждите небета, ...

Обич, как ухаеш на магнолии!
А в очите ми разплискваш нежност.
Вятърът флиртува със косите ми,
но го прави фино и небрежно.
Полъх ми дарява аромата ти ...

"Край Бургас вече работи първата ферма
за отглеждане на щурци" - телевизионна новина
Нима съм чула правилно? В щурци ли
насочи се гладът ни нечовешки?
Та те са беззащитни лекокрили, ...

„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спо ...

- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...

Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...

Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...

Черепно усмихват се лалета
и зъбато стене люляк плах.
Рози две разменят си крошета,
минзухар излъчва аромат на страх...
Китка искаше да набере момиче ...

В умерена дума го взе и го погали.
В умерена болка превзе и го похвали.
Умерено с тяжест премери го
колко тежи,
сърцето подъхнало ти отговори – ...

До парка приближих – в зеленина
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик, ...

Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити трениро ...

Разхождат се по улиците
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения, ...

По пътя си
загубих нещо някъде
и днес не знам какво е и къде е.
Знам само, че е светло и красиво
и липсата му тъй ме наранява ...

Убивам и кастрирам бедните свине,
Сред свинска болка достигам до екстаз.
А мъдреците – те, къде са те?!
Да - мажат на филия свинска мас!
Неведоми са пътищата божии, ...

Беше светла и спокойна утрин, някъде около девет часа. Слънцето грееше, а небето се синееше. Чуваха се само веселите, закачливи песни на пойните птички, идващи от близката гора. Всичко беше тихо,докато... ...
-Бързо, бързо! Господарят всеки миг ще се завърне! - извика една от прислужничките. Тя бе с ...

Още гледам нагоре, първи опит за стъпка,
втори опит за грешка, или опит за кръпка.
Не е нещо нечуто, ще ушия с иглата -
образ вярно обърнат. Висна долу главата.
Сочи долу небето, горе синя земята. ...

Не бягам. Няма смисъл да ме гониш.
Разплитай душевадно всеки възел.
Редиш нехайно непонятен пъзел.
Плодът увяхна, удушен в зародиш.
Не свършва. Даже краят е начало. ...

9. Все ще се намери място
Харистова има свободен час. Свободен от присъствието на досадниците. Ще си отдъхне, после пак ще дойде нова група. По програма е десети клас, но тя си знае – представителна група от класа ще е. Най-страхливите и най-некадърните. Тези, които смятат, че само с присъствие ще и ...

Загубваш ме във хаоса на себе си.
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха. ...

Позакъснях, любов!
Родих се прекалено рано,
в една незримо дълга тишина.
И късно е.
Изтекоха се чувствата безгласно ...

Душице, моя, земно клета,
от земни чувства все обзета,
защо във мен живееш ти?
Какво животът днес ти даде,
щом вече в края се раздаде ...

Ежедневни приключения 9
...
Калпазанчо съм голям,
ала ще ме разберете, знам,
като чуя за разходка ...

Синхрони, синхрони, синхрони
на музикални фрази
и намерения за тактови
паузи.

Ела при мен! Нощта сълза пролива,
забрадка пада, тъмното тлеи.
Обичам те с очи на самодива,
не шепнат устни, няма и лъжи.
Покрий гръдта ми - палеща палитра, ...

Пренебрегая словесами,
Жизнь убеждает нас опять:
Талантам надо помогать,
Бездарности пробьются сами.
1962 ...