Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значени ...

Поисках да пия кафе,
в барче насред махалата.
Поръчах си - гръцко фрапе
с чаша вода от чешмата.
Фрапето - не беше наред. ...

Къде да пътувам?
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...

Морето е моята жажда,
Безкраят му - моят предел.
Душата ми там се възражда
и литва с криле на Орел
към Слънце, което обсажда ...

Пет годин` се вече минааа,
наш Ачо по чужди страни робува,
беше работник, сръчен и умен,
за малко да стане даже игумен…
Видят ли как работи с мерак… ...

Нейде из гора зелена
шета гиздава мома засмена
над полянки и дъбрави
все рисува, нещо прави.
А гората пък горката ...

„Скитника-Сирак“
Сега си скитник, търсейки оазис.
А аз пустинята, жадуваща за мъст.
Изгарям силно устните ти жадни
и спомени в миражи ти дарих. ...

Мечтите в нас сияят и са вечни,
животът им е слънчева спирала,
че вдишат чиста влюбена сърдечност
и цветни са от розово до бяло.
Покапват като дъжд - зелена вяра, ...

Щастливият мъж до мен се усмихва влюбено. Прилича на младеж обсебен от първата си любов. Държи ръката ми. На масата. Целува ме без притеснение. Мен притеснява. Зара се усмихва смутено, но изглежда доволна и радостна. Баща й гледа ту Макс, ту мене и се разсмива. Как ли изглеждаме отстрани? Вероятно г ...

Преплувах иляди морета,
а се удавих в бъчва с пиво...
Ех, такоф ми бил късметът,
а инак поживях си диво!
Пират бех, верно, без сполука, ...

Арестуван съм в тебе живот,
като плъх във килия.
Докога ще търкаляш сезони
в синджира от дни?
Докога ще наливаш с бълвоч ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
А: При теб ще съм след само миг -
ще бъда бял и дъхав цвят.
Защо е тъжен твоя лик
в огледалния ни свят? ...

Пристъпя плахо и ефирно Пролетта,
облечена в дантела нежна от цветя.
Невеста скрила, на очите радостта,
под прозрачно було с нишки от мъгла.
Удря гръм... ехо на сватбарски тъпан, ...

На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони, ...

ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат - ...

На гладно сутрин - 200 грама кофеин,
а за закуска - остро главоболие.
Изпивам 3 кутии Аналгин,
черния ми дроб пробит е с копие.
Приемам всякакви таблетки ...

... светът ми се крепи на думи
между едно "обичам те" и ласки,
между песните и тънки струни,
трепнали във сънищата кратки.
Сутрин помня само тези с тебе, ...

Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимател ...

Точно този, най-лошия ли си избра,
точно той ли събуди сърцето ти
и подобно на цвете го стъпка в пръстта,
със замах ти отряза крилете?
Точно този ли пусна в своята нощ, ...

Следизборната статистика и класация
прозвуча, равнозначна за БСП на капитулация
и присъда съдебна.
Че безмълвният Слави
като хищник издебна ...

Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се поя ...

Дори на сън не е сънувано така,
а от цяла вечност зорко бдящи
да се срещнат в дълготраен миг,
проглеждат с влюбени надежди.
Ако повярваш в този вечен миг, ...

Зайо в детската градина,
сби се смело с двама - трима.
После тръгна из гората,
търси ягодки в тревата.
Във гората славей пее ...

Априлско слънце на балкона стъпи
като море - златисто, ведро, чисто,
една мечта отвътре в смях напъпи
и литна стих да търси празни листи.
Стихът блести, вълните засияха, ...

Разчиствах старо чекмедже,
от шкаф, препълнен с дреболии....
Дали от някаква сантименталност,
потънало в забрава от години,
на дъното видях едно ключе ... ...

Любовта е противоположна на всичко онова, което наранява, унижава, омаловажава. Тя е сигурност и сила. Ако имаме всичко на света, но нямаме любов – загубени сме. Ние сме заченати с нея и се нуждаем от присъствието й в живота ни, както се нуждаем от въздуха – ежесекундно. В името на любовта са правен ...

Влакът слънцето надбягва и на изток той лети.
Може би сега ще трябва да затворите очи,
за да видите нивята и красивите цветя,
за които необята пише стихчета в нощта.
Затворете си очите... Усетете скоростта... ...

Ти за мен си явно всичко,
на мен кацни, бяла птичко.
Доближи се, о, моя муза,
да целуна аз твоята буза,
че ти си роза, ти си цвят, ...

Природата картина ни рисува
с бои в различни цветове.
Човекът гледа и пътува
в красиви, други светове.
Разстила се трева зелена, ...

сърце тупти и
се надява — че твори
богопрослава

Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската ор ...

Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...

Карта на душата
Дойде момента в който всичко беше към края си. Спокойно лежах в леглото и се усмихвах. Прехвърлях в ума си всичко някак за последно. Сега вече съм готова да си отида този път завинаги. Изпитвах умиление за моментите прекарани на моята любима синя планета. Дори си спомням първият живо ...

Макс говори с баща си в трапезарията. На висок глас. Сърдито.
- Ще те изненадам, но Ивет не е в града за пари! - подбира думите баща му. - Иска теб!
- Ти чуваш ли се какво говориш? - подскача Макс. - Луда ли е?
- Помоли ме за помощ! Представи си!...Обича те! Не може без тебе! Иска да се съберете! Съ ...