Не търси при мен тихо пристанище!
Аз съм бурно море без залези.
Попитай рибарите!
Солта по косите им е от вълните ми,
ломящи скалите да завладеят брега. ...
Пролетта – бел сияен кипеж
в цветни капки на бликаща жажда,
сред зелен и разцъфнал стремеж
радостта като изгрев се ражда.
И е шумно от птичи крила, ...
Казват, че съм с нежността на младо цвете,
расло смело в пролет ранна,
ала цвета ми паяк го оплете
и прави нюансите ми някак странни.
Превърнах дефекта си в ефект. ...
Нажежени струни... Пъстра рокля...
Музика и танц се сливат страстно.
Чувственната песен сладкогласно
две сърца от обич чиста стопля.
В твоите коси, о, не напразно ...
Разпукайте сърцата си за обич,
цъфнете в необмислена усмивка.
Търсете си смеха по късна доба,
завийте тишината със завивка.
При липсата на някой - отворете ...
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
На Роси - с благодарност за човещината и добрината!
Знам, ще те помня винаги с добро,
защото си добра и справедлива.
И в този пошъл свят, отрекъл род, ...
Събрала съм кръвта си във мастило,
написах ти прощално изречение.
Аз, вероятно, много съм грешила.
А ти навярно не обичаш мене.
И докато се лутаме във празното, ...
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...
Чувах думи в далечината през затворените си очи. Вече не ме беше страх от нищо. Тялото ми лежеше неподвижно и спокойно на мекото кресло в кабинета на Лечителя, където в последните няколко месеца със сълзи, труд и работа успях да преодолея много от фобиите и страховете си. Потъвах все по-дълбоко с вс ...
Дойде вече и новата година,
а старата отиде си от нас.
Дано с нея и лошото отмина
и само хубаво споходи ни в тоз час.
Да бъде здрава, мирна, плодовита, ...
Добро утро казвам ти сега.
Тази сутрин по-различна ще е тя,
защото влюбен съм безумно във една жена.
Точно ти, любима моя, ти си тази единствената на света.
Прекрасна моя, събудих се със мисълта, ...
Угасна небето и в нощ се разби,
същински кораб потопен сред мечти.
Вятър донесе използвани сънища
и помете розовите пътища.
Поет без каишка и срам, ...
Глава 10
ГЪБЕНИЯТ ТРИП
На следващия ден Майкъл и Али тръгнаха към центра на острова. Тяхният поход продължи около тридесет минути. Добре утъпканата пътека минаваше през храсталаците на джунгата и ги доведе до неголямо езеро, което се захранваше от водопада.
- Невероятна красота! - възкликна Майкъл о ...
Лудува в мене мъничко хлапе,
чертае с пръсче ледени вълшебства.
Въргалям се в снега като мече,
и честно казано... се чувствам екстра...
Не ми завиждайте, а идвайте при мен - ...
В Омагьосаната планина има два високи върха – Бели рид и Зли рид. Единият се нарича така заради бялата вулканична скала трас, от която е изграден, както и заради туй, че през зимата е покрит с дебел слой сняг. Докато другият – Зли рид, е през цялото време гол и черен, но не защото над скалата има пл ...
Събуждам се със самоубийствени мисли
Навън е мрачно,студено и дъждовно
Меланхолията расте и не спира
Знам че всичко отново ще се повтори
Искам това да свърши и дори и аз самия ...
Започнал нова глава от живота си. Нова, ама празна.
Пътят към славата е осеян с добри изкушения.
Спорт: По време на празниците хората правят доста коремни пресПи.
Щом стъпиш върху кантара разбираш, колко бързо леПи времето.
Бъдете свободни като вятъра. В главите ви. ...
Пожелай си да дойда - ще бъда до теб до безкрая.
Пожелай си да бъда - ще бъда горчив идеал.
Помечтай за доброто, да мога и аз да мечтая.
Целуни ме за сбогом и утре без мен ще си цял.
Прегърни ме наужким - дори да съм просто завивка. ...
„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред ...
Каквото имах, дадох... и ще давам.
За чувствата не търси се отплата.
Знам, искрено душата е богата,
когато все към теб се устремявам.
Над всичко любовта ти ще поставям, ...
И като млада беше същата, но сякаш ангажиментите я държаха. Децата я обсебваха, сега зацикли.
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал д ...