Държа да ти го кажа направо.
Така искам и да изглежда.
Сърцето ми се занимава предимно
с това да те обича.
Такъв е неговият занаят. ...

Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...

Откакто този вирус се намести
мъжете ми отказват за вечеря.
За месец - два със биричката мезих
и всичко ми е тясно с.. пет размера.
Реших, че ми е време да си хвана ...

Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...

Литнало лято
По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж. ...

Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.
С какво сгреших? Дали, че съм обичала? ...

- Злато, Златице, защо дома не се вратиш? Нагиздила си златни
си коси со гердани жълтици, кат злата ябълка в градине си и
грейеш, месечинка ти йе кат огледало, що отражае твое мягко
сиянийе
- Не си се вращам дома, защо невеста змейова ке бида и си ...

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...

Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
разплакани рокли на булки,
поема нагоре с мечтите... ...

Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя. ...

С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...

Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...

Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...

От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...

Тъмни небеса ще плачат,
чака ме буря страшна.
Вечните тайни след мен се влачат
в тъгата на екзистенцията прашна.
Сълзи, болки ще ме терзаят, ...

Очите остаряват последни, Любов...
хранят се с пяна от извора нов
плънка от сянка на Стара любов
цвят от кармин или снежен покров
Очите умират последни, Любов ...

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...

Спартак на робски
се живот опълчи със
закони вълчи
и съсече робството
и свобода потече

не прѐчи — колчем
досетливи са — да са
и мързеливи

Септември, здравей! Заповядай!
На нашата маса седни!
Душата си ти изповядай!
Съдбата тежи ти, нали?
Да чуем познатата песен ...

Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!
Мислим си, че се познаваме, ...

сърцето мълком
стене — че светът от зло
опустошен е

Отлитат безумни мисли неканени
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици, ...

не се повтаря
младостта — но... призовава
непрестанно

Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...

Усмивка дарете
и после поспрете
пред прега на някой в беда.
Елате и вижте,
а после задръжте ...

линейно погледнати
три от четирите годишни времена
пролетта
есента
и зимата ...

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

Обгърнат в сигурност от добри могъщи сили,
В закрила утешен, чудесно е това,
Искам така да живея с вас в дните тези,
И да пристъпя с вас така в година нова.
Измъчва миналото още нашите сърца. ...

На Ив.
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...

Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...

Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...

Замомяла се Калина!
Мома малка и невинна!
За мегдана ша са кипри!
На орото ша са вихри!
Па отворила Калина ...