На село е така -
цял ден игра.
Имаме си езеро,
толкова е близко -
на една ръка. ...

Мъчат ме мисли, минирали малкия мозък,
Музата мирно метафори мрачни мълви
Мощно морят ме мелодии мерзки –
матови, мътни, метални мъгли ...

Мечтаех те, дори и без да те познавах,
в съня си те рисувах с пъстри цветове..
Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.
Към тебе прекосявах океани, брегове...
В полъха на морски бриз те пресъздавах, ...

Оценявай живота, защото
се върти колелото неспирно.
Защитавай гласа на доброто
и прощавай делата немирни.
Опознавай места по земята ...

Трябва ли да ви застигне буря, за да разберете колко добре живеете в безветрието?

В душата ми е хаос небесен,
в душата властва пустота,
жадува тя без страх смъртта
на тленния товар телесен.
В душата ми е хаос небесен, ...

Съдбата ни за двама е,
а ти си все тъй далеч,
далеч от мен и все се
питам в късен час,
кога ли ще се върнеш пак?! ...

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА: ГОРДЪН
Елмбаум също не беше във възторг. Очакваше войските му да проявят по-сериозен професионализъм и решителност, за да се справят с врага. Как можеше да се огъват като тръстика тези идиоти! Наближаваха нови избори и Елмбаум мечтаеше за своя шести мандат, който щеше да го превъ ...

Кучешки живот. Седем милиона.
Доживотен вот. С клоуни на клона.
Куфари с пари. Пътища в разруха.
Приказки, лъжи. Всички в пета глуха.
Маски, фереджета. Сиромашко лято. ...

Дойде денят на есенното равноденствие
и сетивата ми прогледнаха навътре.
На оредяващото стадо гладни демони
огризки от последния си бяс подхвърлих.
Прелистих няколко отминали сезона, ...

С власт се не натъпкахте,
кордон ченгета ви пази,
протеста мирен стъпкахте,
но видя се - народът ви мрази.
Корупцията е с огромни размери, ...

Робството живее още в нас.
И го възпяваме епично...
"Чичовци-те" шепнат в екстаз
колко го обичаме поединично.
Докато не дойде някой филм, ...

ПЕСНИЧКА ЗА НЕПОЗНАТИЯ
Той плаща мълком и си тръгва.
Не зная името му даже.
А ето че е свил зад ъгъла,
с изтекла сенчица в паважа. ...

2. Скука
Училището, разбира се...
Ей го – джиесемът звъни, трябва да се става, а му се спи... И как няма да е окапал – прибра се нейде след полунощ, пък и трите водки си казваха думата. Абе, не му се пиеше, но... Така е – компанията, мястото, поводът... Всичко задължаваше. Дори трябваше да се напие, ...

Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш. ...

В твоя свят на пурпурни небета,
зелени камъни и лилави скали,
и жълтеникаво-платинени морета,
от диамант издялани сълзи,
ме няма мен. ...

Среща със......
Тя бе красива. Дяволски красива !
Очите и със цвят на кадифе.
Снагата и на горска самодива.
Косите-развълнувано море. ...

Стрехи на прелетни птици,
зимуващи скрити от тях,
под лунна постеля унесени
дремят като в призрачен злак.
От стиховете уречени птичите стрехи ...

E... Mислиш ли, че е толкова лесно?
Мислиш ли, че всичко е просто игра?
Аз обичам те, а това е плашещо, зловещо,
обичам болката, обичам онези небеса...
Но когато светът се разтресе, пропука, ...

От мисълта за теб изтръпвам цялата,
знам, грешно е, но те желая.
Със пръсти да докосваш кожата ми, бялата.
За тебе тайно си мечтая.
Да ме целунеш в два след полунощ, ...

Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...

Я ми кажи какво за теб е любов?
Я ми кажи какво за теб е щастие?
Я ми кажи какво за теб е успех?
Я ми кажи какво за теб са взиращи очи гледащи теб?
Я ми кажи какво за теб е да дадеш всичко от себе си? ...

Понеже не вали от сто години
и морно влача сушата в душата,
Избирам си най-скъпото мартини
и търся кал да си сглобя приятел.
И с него за водата да говорим ...

Няма оправдание моята постъпка,
акт на глупост,
в младост неразумна.
Дори не заслужавам прошка!
Самата лудост ...

В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, по ...

Бях ти ръчен часовник на китката,
гледан само когато потрябва.
Щом получиш каквото си искала,
продължаваш си пътя нататък.
Днес тиктакам сред мрак в чекмеджето, ...

Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието – за Бога е волята... Каза: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“ и тозчаз словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства – по долини, ...

Опитвам се да имам две ръце,
а не крила на волна птица.
Разбирам, че е глупаво сърцето ми,
защото все химерите обича.
Вменявам си, че всичко е илюзия. ...

Научих се от облаци, дъждовен сал да направя.
По небосвода ярък, песента на рибите да открия.
Че дъждът е бяла послушница, с броеница на Богородица.
Научих се от дървесните нимфей, че от дъх до пръст
сме временни. ...

Нямам време за думи без смисъл
и за хора без светлина и мисъл.
Нямам нужда от ненужни вещи,
и да нося чуждо бреме на плещи.
Нямам време за битки и за борби, ...

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: БЕКИ
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...

Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло, ...

Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка - ...

Преглътнахме, че „Босия“ гладувал...
И кралството потъна в махмурлук.
Гладът за правда не възтържествува –
доказа го излишният суджук.
Крещяха лозунг изборен, победно – ...

Хей, детенце мило с телефон в ръце
вънка слънце грее, даже е 3D.
Зная, че модерни са – форуми и блог,
но човек живее в свят красив, широк.
Той не се побира в клауд или на диск ...

или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...

Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...

Стихия си, когато ме целуваш -
настръхва смело цялата ми гръд.
Страстта в немирни капчици доплува
до слабите места на мойта плът.
Жадувам устните ти... Непрестанно ...