Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...

В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща ...

Машината за косене на трева
Косачката за трева се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бя ...

Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!... ...

за
мъжа —
жената —
слънце
на ...

На душата —
просто̀р!
Що е то? —
(Р...вн...г...р)!

Едно вечно и сякаш непреодолимо нещо в човешкия свят е проявата на агресия, както от силни, така и от слаби хора. Няма измъкване от този вечен порочен кръг на борба за безсмисленото и копнеж за непостижимото. Най-тъжното е, че хората, проявяващи агресия, често смятат, че така е правилно. Ставаме сви ...

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.
Но никой никъде не я оплака - ...

Леля Марийка...
В махалата си имахме много и различни комшийки.
Различни по външност, но и по вътрешна кройка!
Обаче любима на всички само бе леля Марийка-
сладкодумна, усмихната и за правдата бойка! ...

Докоснах те.
Снощи те докоснах.
Наистина докоснах.
С върха на пръстите си -
нежно те досноснах. ...

Идвай поне в съня ми...
и слагай глава на рамото ми.
Не оставяй ръцете ми празни,
защото сърцето ми не е.
Идвай поне в съня ми... ...

В сърцето си на топло те пазя,
не искам от студ да умреш.
Светът е мрачен и празен,
няма надежди, копнеж.
Да мечтаеш е нещо безценно, ...

Светлина, въздух, симфония -
туй си ти за мен,
но вместо лъчи, хармония -
аз съм измъчен, угнетен.
Стена между нас има, ...

Дариха ми билет за влак на живота
с пътници странни в различни купета.
Не намерих в него изчезналия кивот,
а предимно хора, тънещи в несрета.
Бяха се скупчили в третата класа, ...

Отхвърлена
Не търсете враговете си сред чужди.
Мислиш - близките са моето имане.
Близките убиват с люти думи.
Понякога са скрити във мълчание. ...

Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...

Работех в пералня, под моята спалня -
Перях много чужди пари!
По цели вагони... Стотици милиони -
от кока, хазарт и жени!
Аз риех с лопата - с нищожна заплата. ...

Леки коли,
леки жени.
Бързи връзки,
бързи раздели.
Всичко се случва сега-веднага! ...

И така, докато се литка от стиховете към прозата и обратно, тщестлавието ми все повече се оплита като коте, което е измъкнало от кошницата с кълбета най-големите и най-пухкавите и ги подгонва по етажите. Ей го на. Вече е на покрива, откъдето си мисли, че всички трябва да го зърнат от улицата. Един к ...

Моряци
на всички моряци, с които плавах
(Вечер в Странота на спомените)
Влече ни Синият безкрай,
където Вечността играй, ...

Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...

(la versión española de “Non siamo soli”)
-----------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти & Рики Мартин - Не сме сами
(испанската версия на “Non siamo soli”)
----------------------------------------------------------------------------- ...

Очите затвори си,
когато те боли.
Към светлината-
ръце протегни.
Чуй зова на сърцето си- ...

Чичо ме пренася на ръце в кревата.
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила. ...

Любов и подвиг
(Посветено на Красимир Михайлов - учителят)
В сенките следи оставаш
под прозрачното небе
и докрай сломен не падаш, ...

Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.
Когато сън замърка, ...

Ще се върнеш при мен, ще се върнеш
някой ден, щом ти стане студено.
Щом притихнал и празен осъмнеш
и признаеш, че е предрешено.
Ще престанеш да бягаш от нас. ...

Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, ...

Купидон сърцето ми прониза със стрела на любовта.
Вместо покосен да падна на земята аз се влюбих в точната за мен жена.
Тя е всичко онова което някога съм искал,просто ангел със неземна красота.
Тя е умна,тя е любовта,именно за нея аз живея на света.
Една си ми е тя едничка,моето момиче колко е добр ...

Страхливият мъж ще седне на брега,
ще тъжи и шепне дълго колко ти е верен.
Той ще остане сам със своята Самота,
не ще посмее той да те потърси и намери!
Безсилният мъж ще плаче от своята мъка, ...

Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...