Преображение... 4
Не-е!... Не е все о́ще Есен,
но не е и вече лято
и като мъгла провесена
не трепери маранята!... ...

Август е почти към своя край,
за мен бе изживяна мъничка мечта..
Бях се молила за Земен рай
и този път съдбата бе на моя страна..
Август е копнеж и увлечение, ...

Техническа квалификация и умение
за геодезиста това е определение,
а щом приложи и наука в практика,
се получава много сложна тактика.
Събиране и оценяване на информация, ...

Отпивам от август бавно, на глътки,
но пропълзяват в душата ми есенни тръпки...
Със лятото съм на път да се сбогувам,
макар в гореща омая все още да плувам...
Щурците - виртуози свирят като луди, ...

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...

Вярната пътека (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Цар Плъх (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Музика и текст - П. Ченкина
Вокали - П. Ченкина, Росен Радев (Роко)
Аранжимент - Росен Радев (Роко)
Студио - ,, Балкантон"

С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой? ...

ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...

Тялото ми пáри от последната среща.
Нажежено е като въглен.
Аз живея в пълна клада от страст.
Поддавам се на всяка негова провокация и не мисля какво ще стане.
Усещам тялото му върху своето и всеки път се осланям на надеждата ...

Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...

Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...

Искам някъде нас да ни има.
Да е нейде далеч, в незнайна земя.
Сгушени двама пред горяща камина,
потънали в пламъка на свойта съдба.
Да е тихо наоколо. ...

Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха ...

Ще плащаме сметки.
Навън ще вали.
В бедите десетки
ще бъдем добри.
Ще пеем от радост ...

Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...

Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски, ...

Живеейки, знаеш как да преживееш всичко;
тъга, радост и тревога.
Какво да пожелая?
И тази вечер дойде слава Богу.
Щастливи дни, приятели...

Наоколо е тишина и мрак.
Живея сам в разкоша на пианото.
Любовта ми е жива страст...
Звезди отронват огнени послания!
Дочувам сърдечен апостроф: ...

Празен лист. Дали не закъснях
да поискам прошка, да се върна?
Бягството от любовта е грях.
Може ли отново да те зърна?
Празен лист. ...

Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...

Слушай, да ти кажем, мойто положение:
в гърлото ме стяга тройно напрежение.
Гледам и не виждам... сто светулки кацат.
Бас! Половината са дошли от Враца!
Могат и летят си, никой не ги спира, ...

Краката ти са вечно на дистанция
и мястото е винаги заето...
А устните ти са с нюанс от Франция -
учителка си ти... на младите момчета...
Но само едно нещо ме смущава - ...

Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги. ...

Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...

Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...

Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...