Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват ...

Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...

в безумно-кратък миг
разбирах всичко във всемира
но нищо не разбрах…

Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...

Отказах те и, моля те, не питай как!
Изпаднах в алогична абстиненция.
Изправях се, пропадах в пъклен мрак,
с надеждата за пълна индулгенция.
Инжектирах те венозно в малки дози, ...

Ако бях нерез,
щях да искам да си моята свиня!
Щях да грухтя в чест на твойта прелест
упоен от ароматната твоя воня...
Щях да ти предложа свойта кочина - палат, ...

Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена. ...

Сред хора със сърца от огън,
родих се със сърце от лед.
Затова аз може би не мога
да намеря пресечната точка между техния и моя път
Когато приближах се до хората със огнени сърца, ...

В условията на тази възраст, съм длъжен да декларирам, че съм заразоносител!
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...

Съдба, много ме измъчваш,
сили нямам веч...
Много мъки ми поднасяш,
как да издържи човек.
Последните години все в ада, ...

В дрямка се той унася -
не вижда що става,
всичко търпи, всичко понася,
руши се бавно тази държава.
Но той не се стряска, ...

В омайна нощ - лунните лъчи...
докосват ме по-нежно и от бриза.
Сбогом сивота, мъгли!
Сбогом празнота в душата скрита!
Затварям своите очи... ...

Защо, какво и как четем? И преди да отговарям, поред и конкретно, предпочитам да опиша ситуацията, в която се намира средностатистическият четец. Първо - той вероятно работи. От тук следва, че не малка част от будния си живот прекарва в занимание със съмнителна душевна приятност и практическа полза, ...

(1)
Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят. ...

„Съзнателно изречено неистинно твърдение“.
Така е формулирано общественото мнение.
Неистинно ли, истинно ли, на ряпа сееш корен.
Въпросът е във крайна сметка кой е тук доволен?
Краката на лъжата били грознички и къси. ...

В живота вечен открих смисъл един -
да ти се любувам все
и да творя стих подир стих.
Прекалено красива си в песен
да те опиша, така омайна и ...

Забързано е Слънцето към залеза
– и с вятърът се омотава в хаоса,
тъй залезите във Пустинята
– са фантастични,
когато в тях вплетат се и́: ...

Посветено на любимите ми грижовни стопани
...
Щастлив съм, има на света и хора
добри и мили, те са от отбора -
любимци в ЗЛАТНИЯ ни клуб, ...

Здравей русокоске, къде си нощувала,
да не би да надушвам трева?
Не ми казвай само, че пак си танцувала
на плажа със твойта тайфа.
Не се обяснявай, не ме интересува ...

ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА
Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,
брезичките сияят златни. ...

последният прочетен хълм
познание
развързване на възела
на подсъзнанието ти
по Фройд ...

Да се срещнем в нашата Вселена.
Там, където сме без време
и стига ми ръката твоя
в своята да взема.
Да се срещнем сред звездите ...

Ходи по жарава!
Нищо, че пáри.
Не покривай с забрава
отъпканите пътеки.
Трудно е. Не е за всеки. ...

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: КИЙТ
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...

Как си утомлен, безволен, да чакаш сивия здрач на съдбите
на окончанията времената да стоплиш само пробити,
без да им натякваш безмислието,
без да тъгуваш по смисъла,
че смисълът, скъпи, намираш го ...

Шоколад
По целия свят,
и за стар, и за млад,
няма по-сладко
от шоколад. ...

Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като не ...

Вглъбени в себе си мълчим.
В средата радиото свири.
Щом мислите си подредим,
протягат бляскави рапири.
Дистанцията избери, ...

Липите ме обгърнаха изцяло
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...

Питаш ме защо ми трябва брус,
Казвам ти: за да си изтъркам петите.
Смееш се: това не е брус, а пемза.
Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.
Затова ми трябва брус, а не пемза. ...

Беше Една Мечта
Отвъд вратите на вечността,
в дълбините на същността.
Там където изгрява една мечта,
забулена в отровата на света. ...

Пелерина,нощ,звезди...
някой в тъмното не спи!?
Топлина,пот,очи...
Боже колко ми се спи.
Уморен очи затварям ...

– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...

Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва, ...

Животът засвири на старо пиано
в минорна тоналност, а текстът в мажор.
Клавишите, в черно и бяло живяно,
са ноти за песен на дневния хор.
Вокалът бе даден на младо момиче ...