Ти си пролетен разцъфнал цвят
и въздушно-нежен аромат.
Ти ме правиш истински богат
и осмисляш всичко в моя свят.
Ти си слънце меко в зимен ден ...

Синьо море
автор:Елеонора Крушева
Лятото стъпи на синия бряг
с коктейл от чадъри, целувки и смях.
Лято за влюбване, страсти, привличане, ...

Какво си
Какво си?Какво си любов?
Тайнство, кръст или магия?
Разпятие, свещен благослов,
отрова или нектар, да опива? ...

Отречи се...
от греха, от смеха
и от лятото,
от сълзите си слепи и бистри.
От звездите в сърцето си, ...

„Ух, само да ми паднеш! “ – мислеше Стоимен, обхванат от хормонална треска, зяпайки алчно кръшното моме, вървящо пред него, което така се фръцкаше, че чак коленете му омекнаха и устата му пресъхна.
- Ей, сладкиш, както и да го въртиш, без мойта манивела няма да запалиш! – подвикна и той с дрезгав гл ...

Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...

Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна. ...

Светъл спомен топли мене -
чиста, непорочна любов,
както Яворов обичал Мина,
за красивото съм аз готов.
Очи като изумруди ...

Такава съм!Една неидеална,
понякога дори и недодялана.
Понякога се чувствам неразбрана,
но не и отрицателна и арогантна.
Дори студена съм, понякога, ...

Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обр ...

Положú ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ú са стрели огнени; тя е пламък много силен.
Книга Песен на песните, Библията
Кърджали, Свят Миден
Наближаваше полунощ, когато архангелът и Мирабела се появиха ...

Не ми липсват онези зелени криле,
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...

Може би сега е най-удобният момент да направя едно отклонение от историята на редуването. История, която започва и свършва както всички истории – в нас – единствено започва и свършва с нас. Кои сме ние? Протегнали ръце към слънцето, в очакване на прекрасния нов ден, изграден само от нашите очаквания ...

Очите закърняват без душа
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня, ...

ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен, ...

На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! ...

Слънчев заек от очите на схлупена къща.
Блуден паяк и муха, "дружелюбно" прегърнати.
Сух бунар, потопен в безхаберно спокойствие.
Дървен стълб, предпочел да запази достойнство.
Прашен път с жив гердан летаргични влечуги. ...

Как искам да бъда модерна!
В устните с грам хиалурон.
До някой актьор да поседна
на бара с Дом Периньон.
Как искам да съм инфлуенсър. ...

Аз не искам нищо от теб...
(Освен да ме обичаш.)
(Да ми позволиш да те обичам.)
(Да усещам, че ме искаш.)
(Да ме желаеш.) ...

ГЛАВА ДЕВЕТА: ЕНСАРИАН
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...

Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! ...

Дявол да го вземе бури, ветрове
железни светкавици порят нощното небе
един самотен малчуган
седи в ъгъла заврян
присвил колене ...

Уморена, вълната полегна на пясъка.
Бързо притихна във лятната нощ.
Син спомен изплува, изпълни душата и.
Превърна се скоро във приказен сън.
Бисерна мида държеше в ръката си, ...

Дали е обич в морскосиньо
щом сърцето потънало е в тиня?
Всъщност,всичко ми е сиво-
безизразно,безчувствено,лениво...
Черно е.Тъмнина от мъка красотата скрива, ...

Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...

В мене те заключих, мила,
такава, каквато те познавах -
весела, закачлива и добра.
За компания те там оставих.
Сложих те в една килия ...

Дали присъствам в многоточието ти?
Или чувстваш несправедливо това,
сякаш нищо друго освен името ми може да ме побере.
Изписвана като молитва, отразено мечтание,
дълго сдържано заклинание. ...

Душа ми братя,веч не трае.
И аз кат вазе кръв ми се пролива.
За таз родина мила,гдето я всеки
граби и не жали.
За туй ли с кръвта си млада, ...

Но́щем в Пустинята...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...

Душата ти, душата ми,
безумие е да са близо.
Ръката ти, ръката ми,
преплетени са тъй красиво.
Очите ти, очите ми, ...

От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен. ...

/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. ...