Страхливият мъж ще седне на брега,
ще тъжи и шепне дълго колко ти е верен.
Той ще остане сам със своята Самота,
не ще посмее той да те потърси и намери!
Безсилният мъж ще плаче от своята мъка, ...

Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...

Ако имате прублеми,
липсват пуйетични теми,
Жоро, знай, ша ги оправи!
Лек масаж ще ви направи
на умствените ви процеси ...

КРАДЕЦ НА ДРИПАВ ЛИСТОПАД
Нима се чувстваш победител?
Как дълго – като щорм! – вилня.
До корен изора лехите
и в тъмен облак скри деня. ...

Някой пали до реката огнище.
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...

Реших да се се позанимая с нашумелия напоследък новичок и неговите свойства. На първо място, „новичок“ се римува с „казачок“, така че няма никакво съмнение какъв е произходът му. На второ място, толкова народ го погълна и оцеля, че любопитството ми се разпали и реших и аз да пробвам от тази руска ти ...

На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи, ...

превод: Красимир Тенев
Подари ми утро –
утро златоцветно,
що лъчите гмурка
в облак на небето. ...

Като пролетна река ме връхлетя,
с ухания и думи ме зашемети,
обсипа ме с'звезди, луна ми подари.
Но защо, наместо щастие и красота
озовах се окована във тъма? ...

ПОСЛУШНАТА
Само и само да не съм сама,
да има някого до мен,
склонна съм дори да търпя
той да издевателства над мене. ...

/Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя. ...

Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано, ...

Население дышит облаком привычной химии. Незримые газы твердеют серой порошей по всему телу города, - как при зарождении пыли вселенской. На прозрачных стеклах всего Донбасса оседает видимая индустриальная оспа. Сложившееся вокруг заводов и шахт лишнее людское нагромождение выживает: добычей углевод ...

раздрания настръхнал стон
на бездомна котка през април
на този фон
кристалното сопрано
на катедралния кастрат ...

На Юри и Дени. Не знам как се слага знак за връзка - не между тях, а между писанията.
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове, ...

Лицето на Хирса се изкриви в кисела гримаса при перспективата и стражът отвори уста да възрази, но свирепият поглед на коняря го накара да размисли. Сам изглеждаше бесен, сякаш всеки момент щеше да оголи зъби и да изръмжи заплашително, както Елизабет го беше виждала да прави и преди. Изражението му ...

Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина, ...

Ще е жалко
Пред утрото се заявявам,
както пчелата прави мед -
съзнателно да се изправя
и уверено да вървя напред. ...

Българийо, безпътнице, любима,
при теб все идвам - тръгвам си отново.
Изневерих ти с няколко чужбини,
те ме посрещнат с ласкави окови.
Италия, красивата южнячка, ...

Дъждът, често облича в слънчеви дрехи,
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...

Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...

Октомври е месец особен.
Все стари, отворени рани...
Октомври е месец тегобен,
За всеки - със памет и знание...
Да пеем, да пеем, да вием! ...

Дъждът е цветен, есенно красив
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли. ...

Аз се боря за мир и любов
и красивите думи говоря.
Аз за новите дни съм готов
и с човека избягвам да споря.
Аз на всеки подавам ръка ...

Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си ...

Някой ден ще летим из небесата,
хванати за ръце, просто така без криле…
Някой ден ще се въртим със вятъра,
като вятърни мелници в мигновение…
Някой ден ще се издигнем над планите, ...

Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...

Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...