Не ме съдете за моите грешки тъй строго!
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...

Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо, ...

Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина ...

И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...

От клавесин безспир извира
менует,
а някой жарко декламира
нов сонет.
На бала в теб се съзерцавам, ...

Откъдето и вятърът да духа,
към него българинът се нагажда,
после чудим се що има разруха,
раболепие се тук насажда.
Отвън ги назначават, ...

Топъл летен дъжд,
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...

- Скъпи, наистина ли красотата говори? - се кипри скъпата пред огледалото и пърха очаквателно с мигли;
- Не знам, скъпа, от теб друг може ли да вземе думата!
- Скъпи, тази рокля харесва ли ти?
- Да!
- А тази? ...

Просто любов. С начало и край.
Просто живот. Орис тиха.
Смес неделима–сладост през май,
есен-горчилка изпиха.
Просто промяна. Кротко вали. ...

1.
Госпожа Петринска пъхна още две сухи пасти в раницата си. Преходът щеше да е дълъг и изтощителен. Обожаваше старите манастири и атмосферата в тях, но би предпочела да стигне дотам с автобус. А снощи екскурзоводът им заяви по време на вечерята, че трябвало да вървят три километра пеша, след като а ...

Размисли от преди седем години
27 април 2013,За добротата и дълга ни към нея
Добротата понякога съществува в чист вид, без примеси на съмнения и колебания. Намира си гостоприемници, всеки познава такива, а ако не, значи, не ги е забелязал. Изцяло добрите хора са около нас, но те нямат самозащита, пр ...

Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави ...

Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...

Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих. ...

Любовта спасява света. Любовта във всичките й форми. Онази любов, която дава и жертва всичко от себе си в името на другия или другите. Не любовта към материалното и преходното, а към онова, което се крие в човешкото сърце. Силата да приемеш човека такъв, какъвто е и да го обичаш, въпреки него самия ...

– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...

Слънцето преплита се с косите ми
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...

https://www.youtube.com/watch?v=ox9g0FdglU0

"Към небето" от албума "КонтрастиА" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Лято пълно с топлина,
лято пълно с радост и изненади,
денят е чист изпълнен с добрина
тихият ветрец своята усмивка вади.
Лято идващо със слънцето огряло, ...

Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...

с
морето синевата
слива се и
с обич го опива

Никому ненужен малък град,
толкова далечен, непознат,
ти за мене бе ужасен ад,
а сега си спомен чист и свят.
Град без бъдеще и без надежда, ...

Морето падна на колѐне,
прехласнато от синевата!
И в миг, от нея озарено,
в сърцето си я запечата!
И се морето развълнува, ...

- Добре дошли - изправи се бавно председателят на новообразуваната партия и се усмихна мазно и доволно - Драги партийни членове, знаете целта на днешното ни събиране, но първо нека отхвърлим другите простотии. Всички сме стари кадри, знаем как стават нещата и няма какво да се церемоним. За да спечел ...

Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...

В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...

Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...

БЕЗИМЕНЕН
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват ...

Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...

Снега се сипе
върху красиво тяло.
Ледената пустош
зове пътника изморен:
„Пътят е дълъг, ...

Леко се впускам в голямото нищо
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...

БЕЗИМЕНЕН
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват ...

Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...