Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...

Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка. ...

И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...

Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...

Когато имаме цел, имаме и стратегия и още политика – а политиката произтича от идеологията – идеологията от целта. Най-добре е стратегията, идеологията и политиката да се формират тактически, това значи попътно. А попътно това значи да се съобразяваме едновременно с две неща – вътрешните идеи и външ ...

Защо, животе, ме люлееш
и отново блъскаш ме назад.
Очи за радост щом отворя,
беда пристигнала е пак.
Кога на пролетта се радвам ...

Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...

Славей подхвана песен игрива,
подсвирквам му песен и аз ...
о, сънувам още, разбира се -
в моята гора мълчалива
откъде ти славей и аз за контраст - ...

Като вино е любовта -
бързо тя ни опива,
най-хубавото тя е на света
и в блян душа заспива.
Слънце вън сияе, ...

Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...

Пореден ден отмина, нищо различно
Да бъдеш сам не е толкова странно
Мислех си че няма да мога да живея без теб, но това е живота ми сега
Чувствам се малко празен,
предполагам все още съм на това място ...

Изпи ли ме със устни от печал,
разкъса ли ме със ръце безплътни,
превърна ли ме в глътка кал,
погълна ли ме със очите мътни?
Изряза ли от мен парчета, ...

Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...

От тебе роден край,
от теб малко градче
заминах за измислен рай
през девет планини далече.
Там в далечната чужбина, ...

Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина,
контрол на чувствата ни. Жалко.
Защото иначе ще си река. ...

Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Душата бе обвита в стенание.
След всяка болка, трепет, вик
докрай потънала в мълчание.
Нима не беше вкусила отровата ...

Изтъкана от нежност е нощта!
Докосва най-сладките
струни в душата...
погалва я с нежност
и сякаш шепти ми... ...

Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.
Когато си тръгна - разкъсвам баналните, ...

Ема Мароне - Очи дълбоки
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Ermal Meta
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Дарио Фаини (Дардъст) & ...

Стара легенда с вълшебни слова̀
разказва ни с гордост за чудни дела̀
на български майстор, известен зида̀р,
Манол се наричал, безстрашен Ика̀р.
Та време османско когато било, ...

Отидох снощи - на коктейл.
Бях с черна папионка!
Платена дама с мен бях взел -
известна компаньонка!
Но зърнах там - една жена, ...

Разперила криле душата
като красива, нежна пеперуда!
В полет волен над полята,
две топли длани търси да потъне!
И толкоз болка крила е смирено, ...

Наличието на безличие
води до безразличие...
Нека не се кълнем в идоли...
измислени! И не бъдем лекомислени.
И ако искаме на бис, отново ...

Нека пълни чашите,сега да вдигнем
да пием за отминалите дни,
без вина на миналото да намигнем
и лошото в забрава да гори.
Заравям го в незнайни дълбини, ...

Житейски терзания 15
...
В тази карантина
станахме двамина,
с големите очи, ...

Понякога при мен ще идваш ти.
Ще палнеш свещ и ще заплачеш, зная!
Недей! Не искам повече сълзи!
Щастлив съм тук където съм, в безкрая!
Дали си ти щастлива аз не знам! ...

Ако можех да рисувам...
------------------------
Дъжд...
Мракът вездесъщ!
Луната е червена, ...

ВЪВЕДЕНИЕ ++
1/С какво се питам, да започна.!?
Щe се опитам с моя край,
със свои думи, кратко срочно
със Селото и с Първомай. ...

Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...

Изведнъж заоблачи се небето,
разпиля набързо мокри коси,
на прозореца замислен се вгледах
в струйките водни сълзи ...
виж как път си надолу проправят, ...

Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...

Близко беше,
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински. ...

Не е невъзможно да се влюбиш
в човек, във дракон или в залез,
но по-добре да не го правиш,
за да запазиш сърцето си цяло.
Под озъбената луна на тялото ми ...

Ще вляза в ума ти
като сянка безплътна
ще усещам дъха ти
когато Душата ти страда
Чувствата, ...

Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...