Съвестта е най-справедливият съдия, който никога не отсъжда оправдателни присъди.

Приятен ведър слънчев ден!
Седим на пейка край баража!
Обичам те, но съм смутен,
не зная как да ти го кажа...
Сами в света сме – Аз и Ти. ...

Жената с "малката" червена рокля...
Понякота щом в Миналото чо́пля
и спомените викам за игра,
Жената с "малката" червена рокля –
към мен люлее гъвкави бедра... ...

И ще потънем в тази пръст
от нея сме изваяни
чупливи съдове от глина
вместилища
на вино и елей ...

Жадувам онази волна любов и силна искра,
от която изгарях приятно, не можех да спя.
Преваляха нощи и дни в едно и всичко бе леко,
сякаш перо, повейна към нас и ориса завчас.
Стихия разголи душите неморни, тъй плахи и млади за ...

Гекони за ендемично развитие на блатото
Един рептил с лъжичките невръстни,
невинни, опашати до една,
играел насред блато лeко мръсно.
Не щеш ли, кралят жабешки умрял. ...

Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.
Студена съм, но топла отвътре...
Жило отровно имам аз и жиля като стършел. ...

Когато влязох при децата, се учудих на тяхната буйност. Опитах се в началото нещо да кажа. По-скоро излезе нещо като хриптене, но се овладях и се представих на няколко деца, които ме гледаха така, сякаш можеше да им се случи нещо лошо. Направих пауза и в едно мнимо затишие ги попитах дали знаят какв ...

ЮНАК ДИЛЯН, ДВЕТЕ МУ СЕСТРИ И ЗМЕЯТ НИКОДИМ
Един ден добрият юнак Дилян тичаше по пътеката между боровете в парка, дишаше чист въздух с пълни гърди и от време – навреме подсвирваше на кучето Лари, което също тичаше ту напред, ту се връщаше назад и лаеше, сякаш искаше да му каже нещо. Изведнъж кучето ...

След сто години
След сто години пак ще си красива,
ще си страхотна както и сега!
Прекрасна като горска самодива
и свежа като утринна роса! ...

В сивата улѝца на квартала пуст
забързана вървях, намръщена на вятъра,
и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -
ужким бързам, а е все забавен кадъра.
Тогава, иззад ъгъла по тежките павета ...

Валеше тихо и кротко от сутринта. Никакви признаци за нещо по-сериозно. Въпреки всичко обаче, хората бързаха да се приберат по домовете си, вдигнали високо яките на якетата си, да хлопнат входната врата зад гърба си и да потънат в домашния си уют – къде привиден, къде реално съществуващ. Всеки си зн ...

Често заспивах по-рано отколкото бе нужно. Сънят беше единствената възможност да се оттегля от гадната, смърдяща на смърт, обстановка. Но изглежда, че съм мислила по погрешен начин. Точно това беше моментът, в който се срещнах с него. Само в мечтите ли? Беше като реалност.
Дълго си мълчахме. Колкото ...

Стојам на високи потпетици
и ме поплавува матна вода,
а сепак облеката ми е сува.
Пресметливи материјалисти
сечат перчиња ...

(1)
Искам да излезе от мен,
искам да се откъсне,
да излети, да изгори,
да ме освободи... ...

Стоя си в къщи.
Търся си слънцата.
Пролетта ми маха
с птичите крила
вирусът развихрен ...

Из " Дневникът на Арти " - част Втора,
Житейски терзания 14
...
Ето как
въпросителния знак ...

Тарзан и коронтината
III-ти сезон, ден 11-ми
Днес на оперативка на входа по инициатива на кака Гинка от втория етаж, още в 7 часа сутринта, за да не се губи ценно време, бе единодушно решено:
- предвид коронтината и наличието само на едно куче-разхождач, да се състави график за разходка. 4 етажа по ...

Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път ...

Коронен номер
Всички висим по балконите,
глътка въздух, свобода,
като перла в короната
на карантинната съдба. ...

Тихо е. Само щурците
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...

Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо ...

Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...

Средата на пролетта ....
днес реших да се поразходя в парка, да събера слънцето в ръцете си, прокраднало се през клоните на дърветата, да вдишам ухания идващи от всички страни, да се заредя с нови сили и свежи мисли, като се отърся от старите, особено тези по-трудно преодолимите и нелицеприятните, с ...

25 декември, 19:40 часа
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чу ...

Върви из Морската градина и вдъхва пролетта. Леко ѝ е на душата. Сякаш има крила.
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети ...

Преситен съм от насилие. От такова, съществуващо под всякаква форма. Но най-вече от това обитаващо мислите ми. Причините са комплексни.
Бях обречен още в самото начало. Заради света, в който израснах. Такъв – на съперничества. Напълно обикновен свят, но зле устроен. Сега така ми се струва. Причините ...

Аз съм огън и жар, аз съм твоят пожар
и обичам те нима не разбра го.
Аз съм огън и жар и съм твоят пожар
и изгарям те бързо и лудо.
Аз съм огън и жар, аз съм твоят пожар, ...

Аз, човекът - аз, жената.
Ти, поетът - ти, съдбата.
Той, сънуван - той, бленуван.
Тя, луната - тя, сълзата.
То, сърцето - то, заето. ...

Минута от теб
Минута от мен
И цели два грама живот.
Време, стрелки
Сини очи ...