Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

Как да скрия сърцето зад маска?
Как да сложа на чувствата шлем?
Как да бия любовна спирачка,
като обич прелива отвсякъде в мен!?
Може ли щабът да ми сложи забрана, ...

Изневярата е уморена до болка домакиня, която отказва да мие чиниите на негодник с наднормено тегло.
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говори ...

Родѐн моряк –
сърце не слуша
и няма как
да спре на суша.
Със моя бриг ...

Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...

Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...

Жарко слънце, докосване и борба. Самотата се усеща, когато луната изгрее. Едно дихание, приятел на самотата и слънцето в пазвата е жарко. Да пътуваш и да се завръщаш в тиха нощ и докоснеш красивото лице на младостта. А живота ти превива гръбнака и те захвърля на човешкото бунище. Аз искам до кости в ...

Аз зная има любов, закъсняла любов,
която с огън брони разсича,
аз зная има любов, много нежна любов,
която болката с магия изчиства.
Аз зная има любов, закъсняла любов, ...

В дланите си крия обич изконна,
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...

Леден дъх върху кожа човешка,
и очи червени от кръв заслепени,
с поглед пламен, от плам нечовешка,
жадуват живота в топли вени.
Вишневи устни, желание грешно ...

Не ме гонѝ, сама ще си отида,
тъй както някога сама дойдох.
Пожертвани мечтите не умират,
но спят полегнали на пресен гроб...
В очакване на точната минута, ...

Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...

Ти знаеш и познаваш нежността ми,
как с думи галя, как с ръце рисувам,
как огнено желае страст плътта ми,
и как не спирах с часове да те целувам...
Дали съм същия сега? Познай... ...

В юношеските си години се вълнувах силно от въпроса каква е ролята на материалното превъзходство за добиване на победа. Никога не съм вярвал в превъзходството на материята над духа. Както казва и самият Иисус - едно синапено зрънце вяра може да се противопостави успешно на цялата вселена. По аналоги ...

Поиска приказка - красива. И я пиша.
Седни, ще ти завържа звездна люлка,
ще ти разкажа, роза бяла, как въздиша,
по някаква прелитаща светулка.
Ще ти намеря феичка в тревата синя, ...

ИЗГРЕВ
Слънцето изгрява над широкото поле.
Първи слънчев лик проблясва, погледни.
Като с кука невидима нагоре
го дърпат – полукръг е вече, гледай, ти. ...

Линк към песента:
youtube.com/watch?v=Sp5qRtoy-jo&feature=share
Ayer estaba llorando
Como nadie me vio
Lloré solo ...

Стихът ми май виси на косъм,
разнищена е всяка дума
С конец ли бял да го тропосам?
И да ми теглят днес куршума.
Люлее се стихът нещастно, ...

Нощес сънувах един от поредните си кошмари. Незнайно как се бях озовал на планета, всички жители на която, с изключение на мен, бяха жени. Аз пък, кой знае защо се оказах тесен специалист с две специалности - ендокринолог и гинеколог. То покрай коронавируса нали все с ръкавици трябва да ходим, ала в ...

Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...

Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...

Красивата приказка свърши...
Бие сърцето тъжно и празно.
Ръцете са клони прекършени,
очите са огън угаснал.
Домът ме посреща притихнал, ...

Петя ми разказа
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...

Лампи и бледозелени стени,
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...

1.Удзъ е казал: Според учебния състав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.
2. Войниците от едни и същи околии и с ...

Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...

Овчарят стадото пасе,
пази го той от вълци хищни,
доволни са от туй хората овце,
без да знаят за подлости скришни.
Жертвен ден за някои иде, ...

Ти можеш повече, нали! Не си
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...

Вдишвам... Топъл изгрев. Изпълвам се с новия ден.
Раздиплям си парченцата... импулсите... спомените...
А вятърът размотава едно кълбо думички...
И до мен долитат: „Ти ми беше обещана...”
Сбъднатост била съм и отвъд ще ти светя... ...

Държава в извънредна обстановка,
народът сляп и глух, на колене.
Къде е тука скритата уловка,
от глад или от вирус ще се мре?
Измислени, нелепи генерали ...