Жълъдчо се събуди. Отвори очи. Вдиша дълбоко чистия и свеж въздух и се протегна доволно. Беше пораснал и леглото му беше утесняло. Големите дъбови листа, неговите меки и топли завивки, бяха станали груби и жълти. Затова щом слънцето се показа, той се качи и седна на най - горното клонче на върха на ...

Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...

"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...

По Атанас Буров —
„Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите.“ :
Хексаметрично
и в рамка на „хайку“ — по
Буров — банкера ...

Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде ...

Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха, ...

Победи ли ... на пръсти се броят
от утрото до следващата вечност,
тъгата и провалите са в цвят -
космически, неземен, но естествен.
Борбите - тъжен поход, самота, ...

Очаквах сюита
в средата на пладне.
Ту бели, ту черни
клавиши звучат.
Шум във шума, ...

/анамерично/
Сълзата е топла,
а хладка – водата.
Отговор: Къпеща се плачеща жена,
на която преждевременно ...

Търся те навсякъде, но няма те..
Търся звук във тишината..
Търся те из празнотата..
Тъжно е и сякаш времето е спряло всичко ми е някак посивяло.. Има смисъл щом си с мен щом те няма размуът ми разрушен..

Звездите се разстилат, като орхидеи
С въздишки нежни пълна е луната
Очи затварям - плуваш като горска фея
По вятъра се носиш с мен в душата
Чуй мелодията, която в мен се лее ...

Житейската стомна се пръсна вероломно,
на времето вярна потомка.
Душата отплава навътре в морето,
на сал от човешки отломки.
Моменти, съшити в низ от събития, ...

Сепнал се светът
за сетен път от искриците
под своите възглави.

Като въглени тлеят в небето звездите -
бяха ярка жарава преди седмица, две.
Облак сив върху тях си изплака очите
и стопи всичко синьо. И зеленото взе.
Наклони се везната с тъга до земята. ...

Кой ще поведе и кой ще бъде воден?
Въпросът на века…Кой е готов да реши?
А не е ли от по-голямо значение
това, че има решение,
че може да бъде простено? ...

Събудих се в едно дъждовно утро
с потискащо желание за битка.
Погледнах към съпруга си намусено,
а той поиска пържени филии.
Довлякох се до кухнята без чехли. ...

Секси кебапче,
две кюфтета,
кожено влакче
на банкета.
Хапвай полека - ...

Sanremo 2002
-----------------------------------------------------------
Анна Татанджело - Двойно раними
Санремо 2002
-------------------------------------------------------------------- ...

Отдавна се канех да направя аранжимент на тази песен и при наличието на певица като Ели се престраших,нищо ,че е песен на Лили от 1977г..
Музика -Георги Костов
Текст -Милчо Спасов
Аранжимент - Иван Неделчев
Елисавета Лаловска -вокал ...

Sanremo 1994
-----------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини - Странната любов
Санремо 1994
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Трудно ще ми мине, истина ви казвам.
Чувствам се ужасно, сякаш съм наказан.
Чичо Ваньо прави ми вече два масажа.
Чакам го и днеска и ще му покажа -
отокът е минал, синьото бледнее, ...

***
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...

Две чаши спомен
Две чаши ще налея с вино.
Вечерта, нека да поседнат
да допият спомените тихо,
които още паметно си спомнят. ...

Септември дойде
октомври, ноември, декември
ще минат на галоп
и тъй годината ще се изниже
и дните ни, годините изтичат ...

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.
Искам да изкрещя на целият свят, ...

„…Публикуваната във в. “Дума” през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Министър на вътрешните работи е екзотичният Любомир Начев. ...

Приятелко, далече съм, а исках да ти кажа,
че самотна съм и залъкът ми ми горчи.
И в тази зимна нощ, Луната ми е стража,
а от умора вече, само си мълчим.
Навън студено е, студено е и в мене. ...

....
Приятелите - те са тези, чрез които бележим гордия успех!
В смисъл- житие, или деловия цех...
Приятелите - дори не сме достойни
за подкрепа, ...

Не съм човек, вярващ във случайности.
За мен всичко се случва с причина.
Както съм човек, изпадащ в крайности,
от всяка, нанесена ми обида и злина.
Не вярвам в срещите, така случайни, ...

11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...

Книга: Проект - Безсмъртие
Анотация
Къде свършва илюзията и къде започва реалността?
На ядрения физик Майкъл Палмер му предстои да си отговори на този въпрос.
За основен инструмент ще му послужат психделиците, а разумът на учения в състояние на изменено съзнание, е способен да преобърне представата ...

Единствен Господ ни лекува:
каквото сторим,туй ни се дарява.
Повикай обич, любовта е ехо !
И щедър жест е за труда успеха.
Умира болката и смъртта е близо. ...

Днес е топло време.
С дъх на шоколад.
И малко лед.
Беше студено ,но вече е време за тих ветрец.
Цветна гама. ...

Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...

Далече е мама. Пък татко си нямам,
понеже от болест спомина се.
Старо е кучето. Тъмен е храмът.
Изтича гласът ми на викове.
Изтича на капки, изтича на спомени ...

Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...