За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути ...

София - Бургас -
бързо, акуратно.
Къщичка до Влас,
тихо и приятно.
Вдигнати платна, ...

Когато тръгне си един поет
Недейте ме обича след смъртта
защото знайте, все ще ми е тая!
Обичайте ме днес и тук, сега!
Обич не оставяйте за края! ...

Преследват ме ...търся спасение!
Живея в свой собствен свят- недокоснати, див, дори примамлив.
Мечтая мащабно за бъдеще правно.
Бягам, бягам гордо и славно..
Настигат ме ... няма спасение, ...

Мразиш ме, защото ме обичаш.
Отвъд морето, до небето.
От звездите, чак до дълбините.
Отвъд мен, дълбоко във душите.
Завинаги в сърцето. ...

Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени. ...

Като слепец затворих си очите.
Как е? И какво се чувства?
Още стичат се сълзите,
макар и нищо да не виждам!
И боли, и пак си тук, ...

***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...

Това е една песен, която написах преди доста време и дори направих опит за пресъздаване на инструментала. Сега се престраших да я изпея, отново впрягайки скромните си вокални и технологични умения.

Птица в полет е гледка, която предизвиква усещане за волност, свобода, неподвластност. Едва ли пернатите същества осъзнават ефекта от своето летене върху човеците.Отправили взор към небето и неговите обитатели, не помисляме как завършва един полет на птица. Дали кацането е естественият завършек на в ...

Боже, как обичам чувството за вина!
И как мразя да съм невинна жертва.
Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,
Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.
Боже, приемам да ме наказваш, ...

> В нас нещо плаче, нещо моли.
> Павел Матев
Нима сенките на здрача
ми носят жадувана утеха?
В мен нещо моли, нещо плаче... ...

- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говор ...

Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с ...

Благословия моя,
благословен е и въздуха,
обгръщащ те като воал,
бродирайки измежду косите ти-
всички твои добродетели , ...

Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,
захвърлил сетно чувство за баланс.
Днес всяко цвете ми е странно скъпо, ...

Това си е твоята чаша.
Не хитрувай да я разливаш.
На дъното само горчилка
ти остана, недей да униваш.
Това си е твоята песен. ...

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Понякога ми е тъжно за себе си
и скрита от всички тайно тъгувам.
Притихвам самотно в дълги безсъници
и в собствени мисли дълбоко потъвам.
Понякога съм далечна и чужда, ...

Какво е сутрешен късмет?
ПТП на трамвайните релси. Да се возиш в трамвая, вече да закъсняваш за работа, а може би за среща. Вратите да се отворят насред булеварда, шофьора да излезе и да каже, че в близкия час ням да продължи и още със първите стъпки по асфалта да започне да вали, от тоя ситния дъжд ...

Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...

Цял живот преживян
в два куфара побран,
къде отивам? Не знам.
И сърце на парчета
грижливо слепени – ...

Какво ни дава Любовта?
Дори въпросът е излишен!
Без нея има лед в кръвта
и този свят изглежда свършен!
Какво ли дава? Ми попитай ...

Следях ги твоите следи,
с кого ще се срещаш, да те видя.
Знаех, че нищо не е както бе преди,
следях и се криех да не те обидя.
Обаче нещо се замислих аз, ...

Ще минат дни, а може би години,
животът ще те люшне в своя кръговрат.
Самичък без приятели, роднини,
ще потискаш болката си на инат.
Ще се изнижат дните ти като на лента... ...

Чупливите чаши си мислеха, че живеят
и че Светът е голям магазин.
Подредените щандове отвсякъде греят
и са важни всичките – до един.
Чупливите чаши си мислеха за шампанско, ...

Пенсионерска корупция
Приеми като подарък
този малък залък,
защото пенсийката ми е малка -
като детска залъгалка! ...

Вие плачете, аз знам,
отрудени сте и обременени
и в сърцето си изпитвам срам,
че не зная как да сте спасени.
Скръбта властва в тоя свят, ...

Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд. И пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи.
Из „Откровение на св. Иоан Богослов"
Серни ...

Вали дъждът и в мен, за да измие
той улиците прашни на душата.
Навява спомен вятърът, но крие
сред пръските лика на самотата.
Вървя прогизнала и са обрулени ...

Ти идваш понякога
в съня ми
аз виждам те
на двадесет години,
щастливи бяхме ...

Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта, ...

Враг бъди на всякакви доктрини,
тайни планове за бъдещи войни.
Честно си живей в простори сини,
тоз живот гради го само с добрини.
Мисъл чиста мъдро да те води- ...

Беше една безпощадно топла вечер. Толкова горещо, че навън всичко беше замръзнало. Нищо не се случваше. Дърветата не мърдаха, въздухът се беше изтеглил високо в небето, нямаше хора. Светът си почиваше.
Аз седях на терасата и гледах града отвисоко. Харесвам много гледката оттук, защото скицираше до с ...

Никога не съм бил нечий преди, защото никога не съм бил “миличък мой” досега… нито съм си представял, че някога... и станах Твой…
Всъщност знам, че не давам признаци за това, но обожавам сълзите Ти когато... Сигурно звучи жестоко да обичаш сълзи, но не съм виждал по-красиви…
Признавам си и без да се ...

Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора. ...

В детството си Вера не получи демонстрация по физика на отношенията. Не беше виждала, чувала, докосвала, помирисвала и вкусвала частиците любов между мъжа и жената, които се блъскат и се подреждат и са при единия и при другия едновременно и танцът им не спира. Знаеше, че тоновете книги, които е изче ...

Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...

Стихове с маски
( Смях по време на пандемия )
Мълва квартала разтревожи –
коронавирус иде... Боже!...
Пандемията се задава, ...