Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...

Антиромантика
В романтиката като махнеш,
дъха на южните страни,
с красавици, (дори да ахнеш!) –
какво остава пресметни́!... ...

Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...

Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...

Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...

Мисия: "Живуване"
Едно пътуване
променя...
...Безспорно всяко.
Но има и едно ...

Замислих се...
Как охлювът се сгушва във черупка?!
Внезапно осъзнах - това съм аз.
Защо?! Уплашена ли свивам се във таз къщурка?!
Нима от страх, от болка ли, не знам... ...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

Музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Ме6
Текст : Васил Драганов
Едва ли има някой да е писал толкова песни за Ловеч , от Геновева Цандева.
ЛОВЕЧ ...

Пълна версия на песента "Допир" от албума "Сода Хаостик" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Така си беше орисан – с лош късмет.
Роди се в нормално семейство. Родителите му го обичаха, грижеха се за него, възпитаваха го, насочваха го по трудния и усукан житейски път.
После тръгна на училище. Имаше желание да учи, усвояваше уроците, учителите го харесваха, съучениците му го уважаваха и призн ...

любовта е неуравновесена
кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си ...

На любов
и на обич,
Бòжке ле,
производни
са народните ...

Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...

Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...

Липсвам ли ти, тъй както ти на мен? Видях дявола тази сутрин, щом се събудих. Нашепваше ми, че никога няма да сме заедно, че никога няма да съм добре... Миналото ми смърди на блато! Кръвта по ръцете ми ме плаши, ала закърмен съм с мисълта, че милостта е слабост... Живея в сънищата си, защото колкото ...

Все по-хубав светът ми изглежда,
по-примамлив и тъй обновен!
От прозореца тъжно поглеждам
с карантината хваната в плен.
Все по-хубав светът ми изглежда ...

Сънуваше сън. Може би. Заспа, после отвори очи или пък може би ги затвори.
Сънуваше сън. Знаеше това, или може би не знаеше. Отвори очи и потъна в мрак.
Сънуваше сън. Не беше сигурен в това., единственото което виждаше беше голямото синьо небе. Той знаеше това защото беше голямо и беше синьо.
Отвори ...

Никога не съм искала да те намеря,
знаеш добре, че не съм те търсила.
Но просто в мига когато те погледна,
тъй лесно за себе си забравям аз...
Не исках да се влюбвам, не искам, ...

стихът е цвете
òбично и в него да
гнездиш — зове те

"Спокойствието другаде търси,
до тук са нежните черти..." DPP`(SMooth)
До фината коприна на чорапа,
на глезена ми, гривната звъни.
Ръбът изкачва бавно стръмнината ...

Oд твоето лице
го читам она
што не сакам да го слушнам.
Го гледам животот во бројки
низ еден скршен прозорец ...

Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза - ...

Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...

Майката природа не рушете.
Въздуха, почвата, водата не мърсете.
Това не са изтъркани клишета,
това е мъдростта на вековете.
Че който унищожава природата ...

Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи. ...

Умният мъж не сваля звезди, той ще накара жената да се почувства звезда!
Едни броят овце, други пари, трети - звезди. Само който брои звезди знае как с думи звездопад да сътвори!
В очите му се виждаше звезда, а той просто беше с огледални очила!
- Но, скъпи, нали всеки път, когато беше с мен, ме нар ...

Красота си ти, магия бяла,
нежност съвършено разцъфтяла.
С твоя лъх и дъх, и с взор, с мечти
пролетта, усещам, с теб лети
и живот отново е посяла. ...

„Промяната“
(нова басня с човеци и държава)
В кръчмата „При трите попа“
срещнали се двама шопа
и там, както си седели, ...

В различен сън снощи те видях.
Навярно защото не бях добре заспала?!
Оттогава с мисъл над теб кръжах.
Да те пазя от зло си бях обещала!
Пак там в съня си аз разбрах, ...