Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...

Неумираща любов
Ако си с мен щастлив ще съм и в Ада
сред дяволския огън и жарта!
Ала без теб душата ми ще страда!
От нея ще остане пепелта ...

Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...

Навътре в тихата гора,
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...

Покривката е
бяла. А капката – червена.
Любов тук е влетяла с безмилостни стрели.
Вилней делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви ...

С перце рисува нежна ласка
в дланта на шепичка море.
Вълнички синеоки са окраска
на грейнало от щастие лице.
Разпръсква шарки по земята – ...

Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ...

Трактор стар – почти столетник, тихо дреме сам на двора
и от старост чак не вижда
фарове си няма даже.
Под капака 2 врабеца
лани свили са гнездо. ...

Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти – вкусните;
Ако и тялото ти – незагърнато, ...

Вълнáта не бива да се страхува –
Тя трябва да се слее със брега.
Подай ми ръката си в безкрая
И аз ще ти отвърна със любов.
На душата ти е писано ...

Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...

Годовой. Плен (глава 6)
Урезанная летняя темень брезжит подкрадывающейся зарёй. Под гаснущими звёздами неба стоит предрассветная тишина зарождающегося дня. Короткая ночь не успевает освежить прохладой сухое тепло земли. Огромная, высокая крона дикой груши застыла в пустом ожидании скупой влаги. Разд ...

Септември е. Лятото свърши!
Тихо капят есенни листа!
Мечтаят красиво всичко да завърши,
но повличат след себе си тъга!
Остана само споменът златен. ...

Имало едно време, така започват всички приказки, но това не е приказка, а самата истина. Та имало едно време... един квадратен мъж. Той бил абсолютно квадратен и праволинеен, с четири прави ъгли. Вие очаквате, че той ще има абсолютно квадратно семейство с праволинейна квадратна жена, квадратни деца ...

Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях ...

НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК, ЧЕТВЪРТА НОЩ: ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ИМАТ НОВИ РОДИТЕЛИ
- Къде ще ходим тая нощ?, попита Милян докато се качваше на гърба на Казимир, а Джар нетърпеливо подтичваше наоколо.
- Нямам нищо намислено, но ще отидем в гората, може да се наложи да спасим някого. Нали знаеш, че там живеят ...

Трудно се надгражда съвършеното
Концерт на Русенска филхармония
под диригентската палка на Йордан Камджалов
29 август 2019г
Драматичен театър – Търговище ...

Старият Басет се разлая. Лаеше не от страх, не от злоба, лаеше защото бе нормално да лае. Хората не лаят, хората не знаят как да лаят, затова кучетата лаят вместо тях, така както препикават трапезарията, вместо тях или гонят котките, ръфаха старите нови чепици до вратата, вместо тях. Въобще какво ли ...

Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да ...

Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ...

От дъното на моята душа,
че чак до края на света,
усмивката на истинска жена,
пленяваше безброй сърца.
Тя носеше на всеки светлина, ...

Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в лите ...

На припек клекнал сам пред пещерата,
ловеше си инсекти по главата
и чешеше корема си космат,
почти замислен някакъв примат.
,,Да става ли човек, или не става!?" ...

Тръгнала е Геракинал
за водица, мόре, на ранѝна.
Трака-трака-трак,
трак-трак-трак,
гривните ѝ дрънкат в такт. ...

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.
В пустинята на истините ще попивам -
обезводнено, непокорно късче вятър.
...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

Ден първи
След множество отличия – златни и сребърни медали от международни участия и конкурси, решихме да се кротнем и да отидем хей така, просто за идеята, на фестивал в Гърция, на Паралия Катерини и да съчетаем приятното с полезното, хем представяне пред нова публика, хем да си топнем краката в Б ...

Как да знам, че твоите очи
ДВЕ СЛЪНЦА
ВСИЧКИТЕ МИ МЕЧТИ
на живота ми сладкия мед
ще ме изгорят като лед

Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова,
взети от живота назаем.
Възторженото светло начало ...

Преминавам като вятъра
през събития и периоди.
Никъде не съм еднаквост,
но винаги сърцето ми ме води.
В малките неща ми е богатството. ...

Песента сред листата!
Чувам я, а тя продължава да трепти до мен.
Разгръща се и превръща в радост и мил трепет
всеки следващ цветен и топъл момент,
струящ от малките светещи и щукащи пчелички в деня. ...

В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.

Установените привички
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...

Най-известната лисица
из столетните блата,
днес реши да е кметица
сред ливади и поля!
Сложи – алено костюмче, ...

Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ...

Съдбата ли живота ни излъгала
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи! ...

Още много време има
Още рано е за есен
Още рано е за зима
Ще посрещна ги със песен
Ще посрещна аз листата ...