Докоснах те, но знай, не е небрежност,
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...

Тя облече специално за мен
свежа блузка с пъстър десен,
жълто слънце и сини цветя,
и направо... сърцето ми спря.
Ах, какъв прекрасен мотив! ...

Всеки път, когато заболи
или пък внезапно стане страшно,
всъщност си надничал просто ти
между нас от празното пространство.
Тебе съм усещала, обаче ...

Трептят,трептят... Звънят крилца!
От клон - на клон, от цвят - на цвят
лети, лети една пчела...
От мрак до мрак, от свят до свят.
Бръмчи, бръмчи... Безброй цветя! ...

Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси ...

Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна, ...

Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам ...

Имаш вкус на теменужки.
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...

С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...

браво, браво господине
много, много Ви благодаря
никой не беше правил това за мене
букет от букви да ми подари през нощта
вървях по лунната пътека ...

Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се за ...

...

А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ...

Глава склонила си на мойто рамо
красива, уморена и добра.
А аз се моля Богу, нека само
да не свършва никога нощта!
Нежна, крехка, тиха, уязвима ...

Сутринта очи отвори
Меца и го заговори:
– Риба ми се е дояла.
Ще я сложа, скъпи, цяла
на жарта да се пече, ...

Пенка е рано ранила,
къщата е подредила
и припка с менци бакърени
по сокаците калдъръмени.
Знае си, знае момата – ...

На старт съм не със друг, а с времето,
решена за победа аз.
Поисках да пожъна семето.
Дали дошъл е този час?
Когато вече ме настига, ...

самоучител
по щастие — цената —
тъй недостъпна
...............................................
Светáта книга — ...

В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...

Обичай се
В нюансите на своята експресия,
в жизнерадост,
в сивотата на депресия,
в мир с Всемира, ...

Тази нощ ще зашия звездите
върху нежния плат на небето.
Ще засветят мъгливи ширити
от блещукащи в мрака пайети.
Тази нощ ще ти дойда на гости. ...

Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът ...

Луната
Нощта незабравима!...Пълнолуние...
... но е Душата малко притеснена,
понеже в прелестното ѝ „безумие“ –
заплашва я Враждебната вселена... ...

Часът е точно „няколко“ без пет,
седим си аз и аз, и тишината,
и взираме се в грозния тапет
„разлистил“ всяка гънка на стената.
Увисва за пореден път въпрос, ...

Привидението
През прозореца успях да я видя.
Стоеше долу в зимната мъгла,
силует прекрасен на душа красива,
сливаща се със снега. ...

Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...

Като птичка в небесата,
като роза в тревата,
като перла в океана,
като светлина в балкана -
туй си ти, любима, ...

Аз не зная как да напиша,
това тъй, влюбено стихотворение,
щом се изморявам да дишам
от, несподелените вдъхновения...
А как ми се иска поне веднъж, ...

Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...

Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен... ...

Някога поглеждал ли си в огледалото, след като си плакал? Виждал ли си собствените си сълзи? Собственото си лице, когато е най-ранимо и най-искрено? Осъзнаваш ли колко красиво е това? Тези малки солени капчици са толкова недооценени. Проява на слабост? Как ли пък не. Сълзите са най-прекия път до душ ...

Ех, любов,
любов технологична,
колко вече си лесна -
няма нужда да се вричаш,
просто пращаш си сърцето, ...

Поръчах нощ!
Да скрия мислите.
От мрачното небе
събрах звездите
със вой извиках ...

Влюбен в плавно падащите листи
крачиш през забързания град.
За да бъдат мислите ти чисти,
малко е да бъдеш просто млад,
малко е да бъдеш просто честен, ...

Слънцето се спъна
в камъче на пътя,
светлина разплиска
в моята душа.
Искам да дотичам, ...

Епилог
Преди много време на света се бе появило малко вомиченце. То растеше под грижите на своите дядо и баба. Дълги години всяка нощ, докато заспи, се взираше в нощното небе, търсейки сред звездите своите татко и мама. Искаше за ги попита къде са... какво ще му донесат за подарък... кога най-после ...

Сложна личност - тоз Янаки!
И на всичко - стар ерген!
Уж развежда разни каки,
сам се щура всеки ден!
Питам го защо се щура: ...