Треперя...
Причиняваш ми желания...
Такива, за които се говори
късно през нощта.
Затаени някъде... ...

/колажно стихотворение/
... позволи ми!
Тихият срив на очите ти
не е наказание
/В клетката на мечтите ти – ...

Навярно много дълго съм мълчал
и съм забравил да говоря.
Очите ми се пълнят със печал
и са претръпнали от горест.
Тогава, моля те, постой за миг ...

През вратата влизат ведри
чакани отдавна гости -
Благодушни, топли, щедри.
Домакина вдига тоста:
"Добре сте ми дошли. Седнете ...

Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.

Трите основополагащи фрази на българския преход:
" По- добре танковете да дойдат!"
" Нахранете журналистите!"
" Не ме гледай умно, българино!"
Резултат след тридесет години: ...

Отвори шкафчето. Така… По реда… Най-напред, разбира се – главата. Хелионалий – за оросяване на предния дял на мозъка, викомпресор за кората, талимидин за паметта, кракатиний за концентрация… Това зеленото какво беше? Ах, да – вчера му го препоръча телевизионният доктор. Битрадиций – за борба с кръво ...

Нямаш стойност.
Имаш Его.
Нямаш всичко,
ти си него.
Нямаш вяра, ...

Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...

Плаче ми се...
плаче ми се, Брат,
затуй че тънем
в нищета и хаос
и Бог далече е от нас ...

Хора, и на болничните ви посягат -
първият ден от тях ще е безплатен!
Пари за него явно не ви се полагат,
третират ви като добитък впрегатен!

Новата страница...
Всяка Нова Година,
след всяка Коледна баница,
отваряме новата страница.
Какво ще напишем в нея, не зная, ...

Какво тук значи някаква си смърт...?
Ние си пожелаваме „Добро утро“
Но доброто е простреляно в гръд.
А знаете ли какво ще бъде утре...?
Не заспивай, народе, свит на кълбо ...

Да е светлина в душата,
а по пътя - щедро слънце!
С благослова на земята
да покълва всяко зрънце!
Да е вдигнато челото! ...

Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...

Мисълта е чудна фея,
криле ти дава да летиш
и където искаш с нея
ти може да се приземиш.
Книжка ли четеш, тогава, ...

Тези купесто-перести облаци,
от тънка белова пелена,
тихо скриват тъгата ни
от плеяда звезди-воайори.
Сякаш тънка връвчица от сенки ...

... И точно когато решавам,
че спомен си, вече забравен,
в съня се промъкваш, целуваш ме…
И връща се старата лудост!
Така ли ще бъде до края ми - ...

Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга. ...

под златна пейка
гние букет от души
има ли смисъл...

Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...

Бавно, методично без да забележим даже,
краят на годината пак ще се покаже.
И докато редя играчки по боровите клони,
сладки правя и домашни всякакви бонбони,
искам с добра мисъл аз да ви орисам, ...

Ето започна се черният ден,
отваряш очи и си вече сломен.
Слушаш новини -
пропаганда от лъжи,
мерзост, поквара ...

КРАЙ на книгата
Оригинален текст
ЭПИЛОГ
Я являюсь таким же человеком, как и большинство людей, населяющих нашу планету. Но передо мной стоит задача донести мудрость ведической цивилизации до нас с вами. Будь я святым, божественным, то не смог бы общаться с вами. Меня невозможно было бы понять. Мы го ...

Die Jahre kommen und gehen,
Geschlechter steigen in’s Grab,
Doch nimmer vergeht die Liebe,
Die ich im Herzen hab’.
Nur einmal noch möcht’ ich dich sehen, ...

Тъй както розата с бодлите пази,
с болка крехката си красота,
така и ти във свойте пазви
криеш бляскавост, смирение, тъга!
До тебе, който иска да се доближи, ...

Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.
Как с топли очи ме следяхте ...

Познанието, е
колективно дело.
Там, всички заедно
определяме Мярата
за святата Истина, ...

Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...

P.S. Честит 50-годишен юбилей!
14.11.2019
Тринадесет години писма ти изпращах..
С адрес неизвестен бе домът ти нов.
И всеки път писмата се връщаха- ...

Вали, за теб не се обръснах.
Нека пък брадата ме сърби,
във нашата любов възкръснах!
Слънце си ти, нищо че вали...

Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.
Невьзможно е друго да ме покори, ...

Опекъл-недопекъл се, денят
търкулва се по делничния хребет.
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка частица ...

По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...