Господарят ЧуКа Сам беше крайно незадоволен от личният си телохранител, Су Я. За пореден път го бе хванал в семейното ложе, но този път не с жена му, НаСеКи Са МеТа, а с единствената си дъщеря, НаКаКа ИСа СаКа,. Самураят Су Я виновно го гледаше, а воинското му достойнство изглеждаше по-увиснало и от ...

Изабела...
(моряшки тежнения)
На Урагана страстната повеля
бе тласнала ме в поривът си остър
към оня бряг, от който Изабела ...

В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал ...

Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам ...

ГЛАСОВЕ В ТЪМНОТО
Новела
Автор: Иван Воденичарски
КАФЕ “БЛЯН”
През зимата на 2009 година почина жена ми.Датата на смъртта й беше точно един месец след рождения й ден и един месец преди моя рожден ден. Не зная дали това означава нещо, но след като тя си отиде животът ми силно се промени. С нея в прод ...

Не знаеш, да ти кажа - купих пепелник,
във който хвърлям всичко изгоряло...
Така, усещаш ме - велик е всеки миг!
Моля, моля приеми ме отначало!!!

Съдба
Разказ от Георги Гълъбов
Сирени, синьо-червени светлини, придружени от викове и кучешки лай, го отделиха от компютъра. Нещо се бе случило в съседите. Джейкоб затъкна пистолета отзад под колана и излезе навън. На улицата освен полицейските коли, пристигнаха и няколко линейки. Видя, как внасяха ...

Какво си мислиш, че няма да те обичам
дори и костюм никога да не облечеш?
Ще те обичам и по рубашка да си и по риза…
Ще те обичам дори и маска на кукер да си навлечеш…
Познавам слабостите ти, ...

А сега е време да разкажа една твърде необичайна история. Тя ми бе предадена устно от мой близък приятел. Изглежда има хора, които преминавайки в отвъдното придобиват голяма мощ да напакостяват на другите. Стават нещо като резиденти там. За по-голяма автентичност ще водя повествованието от първо лиц ...

Музика докосва нежната струна
и душата се разнежва, мечтите летят.
Вятърът те люлее на пролетна люлка,
преобръща се твоят свят и се луташ.
Ритъма на песента те отвява, ...

Живей напук на тези,
които викат, че не можеш.
Следвай своя път и недей да слушаш
тези, дето ще ти кажат, че няма път натам.
Не се предавай, ами изживей го ...

ЗАМУЖ.
Лера Селезкая не то чтобы некрасивая, не хозяйка, или распутная, ей просто не повезло. Она очень доверчивая, может и не хочет, а природа зовёт, обязывает спешить гнездо свить. Её долго никто любовью не провожал, вечерами одна у калитки долго шуршала, объясняла маме, что за ней жених стеснител ...

ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...

от мига в който те видях
си задавам въпроса "защо "
защо се влюбих
в това невероятно същество
защо не мога обич, която заслужаваш да ти дам ...

Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите, ...

Земята — вече
с име Любовлàндия —
отново свята

Послание от небесата
Към щастието си сега,
стремиш се упорито,
но ти потънал бе в тъга –
от тебе беше скрито! ...

Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на ...

Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големинат ...

През девет планини в десета, в една далечна гора живеела изрусена бълха. Единственото, което я отличавало от нейните посестрими било голямото й самочувствие. Тя се имала за красива, умна, начетена и много интелигентна.
– Аз съм Личност, Воин на истината и правдата. Всички вие живеете в лъжи, криете ...

Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...

Когато душата и сърцето казват:"Купон", а животът казва:"нЕма пАри", аз правя това..

Тя бързо пресече улицата със ситни крачки, но той я зърна, изящна жена, с чиста коса, ниски обувки с токи на глезените и костюмче в телесен цвят. Премина като сянка, а Алекси не се обърна да я потърси отново с поглед между минувачите, защото бързаше. Днес бе последния вторник в месеца, ден за приема ...

От лунен прах очите ми изгарят,
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...

“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за ...

Триптих: Инстинкти...
на Е...
1.Инстинкти
Във Есента – чаровната ми Пролет,
в Живота – проза, лъх – Поезия, ...

Събуди ме жената със тревога –
във двора мярнала съмнителен човек!
При тази информация не мога
да легна и да спя. Какъв е тоз субект?
Отвън, на дълги пръти на балкона, ...

Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе ...

За слънцено е важно, че грее.
За славея е важно, че пее.
За сърцето е важно да обича.
За мен е важно, че те има.

Виртуален трол –
Зловеща гад,
сопол
и смрад!
Влечуго гнусно! ...

Тесният път между дърветата беше толкова отъпкан, че корените им бяха изпъкнали над пръстта в странни извити форми. Луната сияеше с целия си блясък, но въпреки това двамата братя се препъваха в тях, а когато това се случеше, имаха чувството, че са подритнали камък. Бяха много изморени, поради което ...

Москва! —
Душесиневà!
Москва! —
Сърцесетивà!
Москва! — ...

Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна – само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. ...

Ти си хубава! Толкова хубава,
че земята под теб изчервяваш.
И цветята, небето, звездите са влюбени.
Всяка гара. И влак, заминаващ...
Ти си хубава! Толкова хубава, ...