Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...

И спирам вече, няма да обичам -
душата ми износена мълчи,
обидена, че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое, ...

Затварям очи - прегръщат ме сънища.
Снежинка щастливо блести!
Вървя по следи - показват ми пътища.
Нежност сърцето плени!
Докосва ме приказка! Нощ е посипана ...

Една любов оставих аз на рафта.
Прашаса тя с годините съвсем.
Не исках пак да я чета, защото знаех,
че ще я направя аз тотем.
Опитах се да стана айсберг ...

Не е обява, нито надпис във печатен щрифт!
Загуби се по пътя и я няма!
Ни в преспите ни
ни по лифт!
Завря се между празните чинии ...

Никулден
Днес морето силно се вълнува,
Нептун с поздрав за всеки рибар.
Една легенда за св. Никола съществува,
той закрилник е на млад и на стар. ...

Когато пътят ти е труден
и навсякъде израсла е трева,
когато мислиш, че си влюбен,
защото чувстваш самота –
спомни си колко много имаш ...

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни ...

На Стоянка Мутафова
Ето я! Кралицата на ветровете!
Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог. ...

В дън земя, трупът ти гние,
неуспокоявано...
Гарги грачат на гроба ти
Непокътната душата ти от времето
в мир грее и почива. ...

Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...

На Коледа вълшебният дух,
отново изпълва душата.
Лети над села и градчета,
облича ги в пищна позлата.
На площада се кипри елха, ...

Боря се цял живот с най големия си враг
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...

Бавно лази паякът
по бялата стена.
Черната муха
накацва бялото.
Паяжина, паяжини... ...

Мога да допусна
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...

Накъде тръгваш оттук
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...

Блестинки
Не осквернявайте Живота.Той е светиня.
Земята е материала, който черпим,за да изпитаме своята гениалност.
Щом човекът още не е напуснал майката Земя,значи че не е порастнал достатъчно, за да го направи.
От милиарди години Вселената играе своя валс.Най-големите й деца валсират бавно и бързо ...

Предизвикано от стихотворението
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва, ...

O, как искам да съм вдъхновение
за нечие възвишено творение,
да съм идея за творба,
изпълнена с любов и красота,
за коледен подарък да получа ...

Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...

Зимни картини
блещукат тихи като
пролетен ручей.
06.12.2019 г.

Малкото слонче пита гигантската шкембеста слоница:
Мамо, защо ти е толкова голям хоботът?
За да те мия по-обилно, мъниче мое - отговаря слоницата майка.
Слончето:
А защо ти е толкова голямо дупето? ...

https://www.youtube.com/watch?v=g3Y55_ToP3o&fbclid=IwAR1lVySJDzvrlMegX68YdWasJdUQg7ZveAJ8ChuNZ0K2M9ldeULY7Fm38gE

Шумът убива тишината
и дребнотемия крещят.
Дори и да си над нещата,
ти загорчава. Всеки път.
С шамари трудно, но се учи. ...

Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ...

Цяла България скърби,
тъга навява зимата,
сърцето ми се разби,
край на пантомимата.
Ден последен бе това, ...

Иска ми се нещо, но не го умея,
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...

Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка и удари от сърца.
Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж...
Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и ...

Любовта ми е
проектирана
върху твоите
лъжи

Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ...

(продължение от 5 декември 2019)
II. Забрави ли
Ръце към теб протягах в късни доби,
косите виж ми – целите са бели!
Залягах над любимото си хоби – ...

С това, че дава,
без да получава, се
обогатява!...

Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...

Николайчо пак не слушка,
сладко майка му му прави,
а пък той му сложи чушка,
ама след това забрави...
После дръжките на всичките лъжици ...

> О, мой боже, правий боже!
>
> Не ти, що си в небесата,
>
> а ти, що си в мене, боже - ...

Посвещавам на поредния лъжец,
имал смелоста да ме задиря,
знаеш ли,такива като теб,
можеш със лопата да изринеш.
Мислех,че различен си, ...