Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...

Приспивна песен за пораснали...
Тъмнината с тихи стъпки ходи,
тишината екне като гръм,
а една натраплива мелодия
гони дълго чакания сън... ...

Кажи ми: „Мираж ли си само,
или си Кралица на Пустинята...”
Над дюните вятър пустинен
от пясъка прави мъгли
и вие, в моменти ехиден, ...

Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобяд,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша, ...

... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...

Не е възможно, просто да се спра.
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...

Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...

Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...

Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ...

по стъпкани сърца
нозете ми потъват в кръв
очите ми изпръскани солú
на сладкото везните натежават
в обезсолената вселена ...

От къде се появи? - питаш…
От истинския свят ли?
Не - истинския свят, прекалено фалшив ми е!
От въображението ти.
Но за днес само, ...

Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ...

Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ...

Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...

Дали умират детските мечти
детето щом на възрастен превърне
жестокият, безмилостен Живот,
и в сивота денят си щом обгърне
на работата тежкият хомот, ...

Любувам се на изгрева...!
И улавям най - съвършения миг!
Затова ще изляза от матрицата
която в капан ме поставя...
Ето вървя - дълъг е пътя, ...

Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...

Някъде там на брега на морето
кораб ме чака с развети платна
да се сбогувам със всичко, което
тук ме задържа на всяка цена.
Скитникът в мен изведнъж се пробуди! ...

С рокля от коприна на глухарчета
и с воал от вятъра развян,
тръгвам след подхвърлените зарчета
на живота, още неживян.
По-красива от новородена е ...

А свободата е къшей хляб.
Поляна цветна. Игра любима.
Дървета с пролетен аромат.
И хорозонтът ... но с друго име.
И камък хвърлен ...И гневен вик ... ...

Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека, ...

Заричам те да не течеш!
Да бъдеш винаги безводен!
Да нямаш миг покой, копнеж...
Забравен да си и безроден!
Заричам те! Заричам те! ...

Този дъжд…
винаги съм го познавала.
Твърдоглав и преднамерен,
целенасочен
към погромни последствия. ...

На моята баба Надежда....
Толкова бързо тръгна си, бабо,
тази пролет не дочака да цъфнат липите.
Сега ми се иска още малко време с тебе
и със сълзи ми се пълнят очите. ...

Продължение следва
Оригинален текст
ГЛАВА 4
САТАНА
Я долго размышлял над тем, что мне рассказал Добрыня. Не укладывалось в голове то, что знания не являются двигателем человеческого общества к эволюции. Вся образовательная система, оказывается, обслуживает чьи-то интересы и делает всё от неё зависящ ...

Billie Eilish - Limbo *
I'm not crying on the phone when you call
What's the use in begging you to stay?
I'm not trying to save us anymore
Cut me loose, 'cause you're too far away ...

Dido – Some Kind of Love
She found the records
Lying underneath the bed
All the songs she used to sing
All the songs she used to play ...

Като пукната, тиквата смее се жълто,
белите семки показва - ченета със зъби.
Зрели пъпки, напърчила гордо, опъва
и твърди с тънки усни, че сънят й се сбъдва.
В календара си цветен Хелуин тя празнува, ...

Дилаф със звънчета
Международен хоров фестивал в Чанаккале
ще каже какво е очакването? За някои хора пътуването е страст . За други- любопитство и възможност за сблъсък с колорита на различни култури( посетихме Троя, остров Бозджаада, Одрин…) Скитаме се по плажа на Чанаккале , а вечер заспиваме в хо ...

Новата песен, която направихме с M-Lane. Надявам се да ви хареса!

Ако знаех, че ти ме обичаш,
ако знаех, че мислиш за мен,
ако знаех, че си ми го показвал,
всяка нощ и всеки ден.
Щях за теб да постеля пътека, ...

Златна рибка в язовира
често мъчеше я глад,
и без да може, да избира,
тя се хранеше със хляб
от рибарски куки, мрежи ...

На лятото душата ми е в плен,
горещата му същност ме изгаря.
Изменчив е сезонът вън и вътре в мен,
през слънце жежко буря се разгаря.
Отеква гръм от вътре в дълбини, ...

Едно птиче ми каза, че ме търсиш –
във ветровете, в ручеи студени...
И в зората, затуй я срещаш първи,
а нощем разговарял си със мене...
В посоки четири и във цветята, ...

Една мисъл тревожи ме отскоро,
настигна ме, промъкна се едва - едва.
Бях я позабравила, но върна се отново,
преобърна целия живот мой до сега.
Изгубена съм в мислите си, моля се за светлина. ...

Сутрешен новинарски блок
Добро утро!
Нощес в катастрофа загинаха двама,
за болните пари и лечение няма.
Пребиха дядо, за да му вземат дървата, ...