...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ...

Бабите!!! Толкова много е изприказвано за тях. Ще бъда един наивник на над средна възраст, ако си въобразявам, че съм в състояние да кажа нещо революционно ново за тези тъмни интернационални субекти. Но все пак ще се пробвам да дам своя скромен дан по темата в това кратко есе.
Ще ми се да започна съ ...

Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза ...

Нежност си.
А дори и не сме се докоснали.
След Големия дъжд.
В онова кафене със въпросите.
И доверие. ...

Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...

Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...

Носталгия...
1.
А Болката когато те зачопли
отърване от нея знаеш-няма,
забива тя ръждивите си котви ...

Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...

Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.
Влюбих се силно. До болка. До смърт. ...

/откъс/
Тихо е. Дъжд вали над полята.
Къде си? Тръгна ли по стъпките ми,
отвеждащите до планината?
Докато още пресни са следите – намери ме. ...

Към моя син
Какво ли, сине, да ти завещая?
Аз не успях да променя света.
Дали ще можеш ти това не зная,
защото имаш собствена съдба! ...

Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня. ...

“… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ...

Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих) ...

На пресекулки дреме вечерта-същинска котка.
Ревниво пази гълъби сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки
направили завой... ...

Изминах всички пътища към Рим,
но Рим да видя не успях обаче.
Научих, че когато се мълчи,
най-силно се копнее да заплачеш.
Тъгувам често, дойде ли април ...

Без дъно е душата ми. Наливай!
Любов, и болка - в две кристални чаши.
А капката последна - не прелива...
Наливай! Аз от болки не се плаша.
Виж - плаша се от липсата. Онази... ...

За поезия днес повече не говори,
че чаках те година да пропишеш
и заживяхме си в мир - без крамоли,
макар че вече в рими дишаш...
А Музите ти ги разкарах до една, ...

Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива. ...

Мойта лудост е тиха и скромна.
Няма възраст. Модерна, без пол.
Не е буря и бездна огромна.
Няма граници. Без бандерол.
Мойта лудост избива до лудост ...

Обичам "Обеля,, повече от август. Преди известно време, дойдох да живея тук, но сега не я заменям дори за Вегас. В ,,Обеля" има всичко: гробище, метро, река... и разбира се много обелки. Преди малко отидох да си взема цигари-пред блока има кафе с два големи разпънати чадъра от ония рекламните на coc ...

Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно - ...

Знаете ли в кои страни -
Минерва е боготворена?
Откъде са са всички велики жени?
Афродита къде е родена?
Там дето кръвта кипи ...

Александър: Отдавна вече не знам юрист ли съм, какво съм. След оная случка с голямата пачка с долари, нещо се преобърна в живота ми. Трудно ми беше да си го призная, но като че ли започна да ми харесва да броя пари, да измъквам бандити от хватката на закона, да печеля делата им. А те знаеха как да м ...

I
Обичам те?
И тази дума ще ме стигне.
В краката й ще легнат
звезди и разстояния. ...

***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...

Io canto,*
Il mio amore per te...
("Когато любовта стане
поезия"- Массимо Раниери.
/Сан Ремо - 1969г./ ...

В денят на истината всички идват,
понесли на ръцете си цветя.
Дъждът вали. Не мога да ви видя!
А може би съм само поводът сега...
Къде намерихте градини?! ...

5. Животът след тебе
Животът ми след тебе така се преобърна,
че де когото срещна, готов съм да прегърна!
Обичан съм, обичам, с душа съм просветена,
в хармония с природа и с цялата вселена! ...

Отгледах си змия в пазвата.
А беше змийче невинно, малко.
По сухите скали лежеше.
Прибрах го вкъщи, у дома.
Треперих за здравето му... ...

ПОСЛАНИЯ ОТ НЕБЕСЕН ПАСТИР
Поетът Илко Илиев е автор на 9 поетични книги, първата от които е под надслов „Пети сезон” (1994 г.), а последната, от издадените досега, е озаглавена „В пръстена на жаждата” (2013 г.). Неговата поезия е гражданска, пейзажна, любовна лирика, философска, поеми и оди, сонети ...

Сине, снощи те сънувах,
протегнал малките ръчички!
Реката мътна те влечеше!
Ти плачеше, крещеше!
Аз се хвърлих бързо, ...

Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил ми ...

Бял кон, птичка, оторен прозорец –
вярвахме в тях, когата бяхме деца.
Знаци на радост, късмет и очакване,
Знаци поличба, знаци мечта.
По цял ден с късмета ...

От прямотата си нерядко страдам.
И казват, че съм режеща и зла.
Препъната, окаляна съм падала,
но се изправям...Тръгвам. И вървя...
А пътят е в коприва и бодили... ...

искам вечно да гледам това лице
да му шепна във вечерния здрач
миглите да пърхат над чипото носле
звезден прах рисува със сенки върху нас
обичам те, да казвам посред нощ ...