Повярвай, малко човече,
хората са лоши, носят зло.
Повярвай малко дете,
хората забравиха какво е добро.
Цветята за секунда погледни, ...

Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
Пораснах, бабо. Вече имам мъж до ...

Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...

На глава с обръч от млада лозница.
За ръка хванал мома хубавица.
По нашенски хоро да извием.
От бакърен котел вино да пием.
От писана бъклица люта ракия. ...

Ако Жената беше цвете за мирисане, нямаше да измислят парфюма!
Ако Жената беше СВН (Света Вода Ненапита), нямаше да я има Огнената вода!
Който гради пясъчни кули, спи на пясъка!

А устние ѝ пролетно миришат,
цветя, милувки и мъже въздишащи,
любов...
нозете ѝ обсипват със целувки,
сърца и рози, ...

***
/на Цветан Тодоров/
Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос. ...

Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...

Любов –
скрита в поглед, във строфа,
млада, чиста, неопетнена,
винаги ранена, но непобедена!
Пореден гаф. Следа в сълзите, ...

Морето ми направи подарък.
Пък той ме попари.
Взе ми сърцето и хукна да бяга.
И го видях. И тичаше с друга.
И аз бягах, лутах се. ...

Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...

Да те забравя ли?! Не бих могла!
Нима забравя се мигът вълшебен?!
Докосването с трепет...Нежността...
На някого, как силно си потребен?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?! ...

Слънцето залязва, появява се Луна,
ден след ден, това е кръговрата на живота!
Светлината на деня се сменя с тъмнина,
всеки ден повтаря се, това е истината!
А Слънцето се влюбило в своята Луна мечта, ...

Спи ми се и не ми се спи.
Ако заспя, ще се събудя бързо.
Мога да спя, и да не спя.
Отварям очи и съня развързвам.
Теб чакам само. ...

Неказана дума,
нечути слова.
Това е куршума
ранил любовта.
Спестявате гласна ...

Избери мен. Само още веднъж. Само този път. Близо е вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да ти е лесно. Нито безоблачно. Нито тихо. Няма да имаш всичко.
Но ти рискувай. Няма гаранции. Няма безветрие.
Може и да те залее приливната вълна. Да те погълне земетръсът. Да не устоиш на цунамито ...

Не, не плача, не сълзи, не –
просто пак заваля.
Богомил Гудев
Пак заваля – а теб все те няма,
пак заваля – ти все още си тук. ...

Имам тялото ти,
докосвам го, мое е!
Имам сърцето ти,
трепти в едно с моето!
Имам душата ти, ...

Отново събуждам се, мое любимо момче,
до топлия дъх, равномерно пълзящ по чаршафа.
И времето спира... Макар че зад кадър тече
и тихо гравира челата ни в доблестни шарки.
Поглеждам ти профила, нежно по мъжки скроен ...

Нека я има онази магия –
бялата, дето орисва с любов,
дето ни дава и смисъл, и сила,
вплела сърцата във нечий живот!
Нека над всичко превес придобие, ...

Не съм си тръгвала! Но се завръщам.
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.
Не съм си тръгвала! Приспивах нея. ...

Вземи ме, облако бели!
Прегърни ме! Вдигни ме
нагоре, нависоко, в небето!
Понеси ме
над планини, реки, морета... ...

Съдбата знае кой с кого да срещне.
Живота скъсан майчински тропосва.
Не питай как. Въпросът ти е смешен.
Въпрос - от любопитството износен.
Тя има своя точен миг от дата, ...

Може би във някой друг живот
и може би във друго измерение
орисани сме да сме заедно от Бог-
един за друг да бъдем вдъхновение.
А може и да сме се срещали преди ...

Във парка силно ухае смола.
На пейка, под бора пуши жена.
Край нея минават чужди лица,
с букети от рози, с червени сърца.
Тежко изпуска, струйка сив дим, ...

Безвремие
Тази песен,
толкова позната!
Ехото ѝ незаглъхващо
ни следва безутешно. ...

Любов прекрасна, любов омайна,
понякога си силна или нетрайна.
Любов сладка, любов чудесна,
толкова чакана, но никак лесна!
Любовта сякаш е като пролетта, ...

Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...

Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето спри!
В тази нежност спасителна
на далечния бряг - ...

Може би сърцето боли,
не защото те няма,
а защото бе миг
покрай нас като вятър минава.
Може би душата кърви, ...

Кой днеска окапани тишината
и сложи я във рамка след това?
Бучи животът вече във главата
и няма как бученето да спра.
Какво ли не, нахлува без причина ...

Нарамил на рамо... любов неразбрана
на купче събрал, свойта душа...
тъжно било е, но хапът погълнал,
хапът горчив на неразбрана душа.
А как искал е той... като пролет цветуща ...

Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ...

На празника не ще те видя аз,
зима вън и в душа мраз.
Вятърът минорно пее,
в болка сърце тлее.
Слана попари кокиче, ...

С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят ...

Когато всичко ти върви
и пътят и завой не прави,
единствено оставаш ти,
къде намираш да забрави.
Когато нямаш врагове ...