Астрална спирала нанизана като
конец на игла гръдта пронизва.
На смъртно тяло - одеяло бяло.
В стая сякаш рисувана от сини,
лилави и бели цветя - ...

По Шопенхауерски натаралежен,
Научих се от топлото да бягам;
Във горските ни социални мрежи
прибраните бодли са все по-ясни,
Че само чакат целзият да скочи, ...

В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...

Доцна во ноќта
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...

Със змиите останах прокуден.
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден. ...

"Кронос,мощния властник предишен,
царуващ над всички безсмъртни,
поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба... "
-Из "Теогония" ...

Пробляснала под долния клепач,
сълзата с палец ти изтривам.
И със целувката, като трепач,
със радост срещата покривам.
И отдалеч дошла си ти при мен, ...

Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...

Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчеш ...

Когато твойте проблеми нямат край,
когато всичко покрай теб се срива,
тогава Бог е с тебе, знай
под свойте криле те скрива.
Когато е разбито твоето сърце, ...

Любовта е музика.
Музиката е любов.
Моля, не пейте фалшиво!

Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.
Поетите са влюбени в живота ...

Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...

Живее в стар квартал,
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак, ...

Чу добре. Не казах сбогом.
Туй не значи остани.
Имам аз безброй тревоги.
Знаеш ти добри лъжи.
Чу добре. Оставам боса. ...

Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...

Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...

Усмивка - красива, широка,
радва всички навред.
Но не всяка би зарадвала този,
който чака за миг, за момент,
да види точно определената - тази, ...

Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка ...

В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...

И е ясно, че няма да върнем
пропилените дни, часове.
По-добре сега да ожънем
оцелелите в дъжд класове.
Семената на сухо да свием, ...

Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...

Животът е безмилостен татуировчик. Всеки получава от него безплатен татус. Рано или по-късно. По желание или без. Независимо от житейският си статус.

За него времето е спряло
тъй както си летяло,
поредната борба със вятъра
сърцето не преодоляло
и своята последна песен ...

В нашия квартал дойде хлапе,
с усмивка чупи то стъклата!
Като във оня филм на Чаплин –
и го прави бързо и напето...
След него изневиделица – стъклар, ...

Снегът валеше на парцали,
а татко дърпаше шейната.
Аз гледах някъде нагоре,
натам летеше и душата.
Кръжаха пухкави снежинки, ...

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.
И ето, бледолилавото сияние и ...

Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги, ...

В началото на новия век спряхме да се боим от черни котки, тринадесето число и бръмчащ хладилник…
Съдбата му се случи случайно…
Модерен художник рисува картина – „Портрет на жена“ или „Нощна София“. Каквото стане…
Животът се развива по спирала. Без спирала – по-бързо…
Столетия човечеството мислело и ...

Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...

Марко Менгони - Няма да ми мине това, което ти ми остави
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Andrea Ragazzetti, Evan Bogart, Lee Dewyze & Toby Gad
-------------------------------------------------------------------------------------- ...

Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...

Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...

Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...

В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...

Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...