Понякога ми казват,
че съм красива като кукла Барби,
а аз виждам себе си грозна и стара.
Къде бъркам тогава?
Най-лошо е, ако се почувствам нежелана, ...

20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...

Напоследък се публикуваха много произведения, в които се споменават праскови, портокали, ягоди, малини. Раздел проза предлага избор като добре зареден магазин "плод-зеленчук". Та реших и аз да се включа с едни ябълки. Те обаче нямат нищо общо с неизяснени отношения и страсти :)
В магазина съм. На ст ...

> Лиа,
>
> мое сладко вдъхновение,
>
> благодаря ти! ...

Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен, ...

В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си ...

Болката не отихва,
Сърцето ми крещи,
Чудя се дали ще мога да забравя,
Чудя се за миналите дни?
Вървя си и си мисля, ...

Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...

тъгата —
присъда
висяща —
и после
отвъд се ...

>
>
> „И капки втечнена по женски нега
>
> към риска се втурват. Без страх! И сега!” ...

Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...

Обичай ме, на пук на всички хора,
които зад гърба ми ти говорят,
че грубиян съм – без финес…
Че искам прост от тебе секс!
Обичай ме, на пук на всички – тия, ...

The Cranberries - Lost
Feel the storm is coming in
I wonder where should I begin
In the past
In the past ...

The Cranberries - All Over Now
Do you remember?
Remember the night?
At a hotel in London
They started to fight ...

Измивайки устните си с език, тя започна бавно да се изправя. Автоматично си напомни, че на излизане от тоалетната трябва да пооправи косата си, а в същото това време усмивка на неземно щастие украси милото ѝ лице.
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...

Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае?
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъ ...

Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх, ...

Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...

Ела сега във тази нощ велика
Аз целият сега те призовавам,
като крадец ела и ограби ме,
в стаята ми целомъдрена.
Защото знай – тази нощ е само за обичане, ...

родната Светà
През-ку̀п-за-грòшовщина —
най на висота

— При все че като
на неодушевен на
теб гледат предмет,
казвай им „Привет!“ — даде
Любовта своя съвет...

всяка творческа
съзидателна дейност
е поезия

поезия е
да са бели престилки
и да лекуват

Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...

Светулките проблясват във съня ми,
свеулките са в мойте дни...
Ах, как ги чаках
и мечтах!
Светулките... ...

Ела на село, Злате!
Квадратни метри с километри-
да сееш, жънеш и береш.
Ръчичките ти златни да поодереш.
Безплатен плаж, сянка колко щеш. ...

Усмивка единствено пробягва по устните ми,
само когато в мислите ми явява се твоя образ…
Но къде си ти?
Как си?
Добре ли си? ...

Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...

Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...

До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

От галактическия студ
сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.
Да съм звезда за оня мъж, ...

Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...

Наближавах светофара на кръстовището. В момента сигналът беше зелен, но не бях видяла откога свети и дали ще имам време да мина – булевардът е голям. Реших да изчакам. В същото време отсреща тръгна жена, която теглеше дете – млада баба, взела внучето си от близкото училище. Едва направили няколко кр ...

На високо над полето
Там, над облаци свободни
Тумба, стигнал до небето
Вечно взира се в земите родни
Изток вижда зеленее ...

Бягай
бягай
обичам те
искам от теб невъзможното
бягай ...

Тринадесетте възглавници: Майчини коси
Мине-не мине ден и Роси и Виктор отново започваха да тършуват из възглавниците на баба си. Разбира се, упоритата им дейност почти винаги се увенчаваше с успех. Сега , обаче, намериха само едно пликче с разноцветни фибички.
– Бабо, какво е това? На кого са тия ф ...