Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Не знам къде си, накъде отивам
но знам, че има място тук и сега
на този свят, да, който ме очаква
който ни очаква и не знам как...
Как да отида, нито как да стигна там, ...

Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...

Не мога да понасям прости хора!...
Пък те се пръкнали под път, над път!...
Не се научил още да говори,
държи се сякаш негов е светът!...
Един такъв на светофара днеска ...

Щом намаже ми филия,
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед, ...

Нежен звън дочух в далечината,
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта, ...

Виждаш ли сълзѝте неизплакани,
потекли наобратно към душата?
Срещи и любови недочакани
и криле сломени от съдбата.
❤️❤️ ...

Всеки носи своя нрав
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца, ...

Здравей! Не се познаваме,
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...

Лятото е още в мен,
обвито в плацентата
на моите желания,
оплодено с любовта
на женските ми мисли, ...

Нощта е мрачна,
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен. ...

Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека, ...

Напарфюмирахме го малко.

Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...

Мелкая пороша белила мёрзлую землю. Шипело под ногами. По ни выспавшемуся лицу ударяло холодное «бабье просо». Тяжёлый ветер задувал тёмноту зимнего утра. Разбуженная жизнь ежилась, свирепела придавленная чёрным небом.
- Нет лучшего времени для окончания света, - подумал Алим Петров, он шёл будить н ...

Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба ...

Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...

Завързана за мъжкия ти глас,
минавам от видение във видение.
И път е разговорът между нас.
Ще го изминем с бурно нетърпение.
Среднощен час. Протяжен звън. ...

Българинът искал свобода
и искал европейски да живее,
ала дадеш ли му, шкембе чорба,
смисълът намира си във нея.
Ще сложи чесън и лютив пипер, ...

Сега е есен,но ще дойде зима.
Ще бъде бяла. А дали ще е така?
А после – пролет. Тя неоспоримо
ще разтопява между нас леда.
Ще дойде лято. То ще ни завари ...

Той е много далече, отвъд
набраздените прашни беззвучия.
Под клепача му думите спят
и се стичат по слънчеви ручеи.
Синевата е с дъх на земя, ...

Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...

Един от осемте милиарда души на земята –
тъй дребна и тъй слаба, сравнена с вечността;
годините изтичат,
животът отминава
и нямам време, ни възможност да променя света. ...

Purgatorium - Чистилище, (на латински “Purgatorium, да очистя, да пречистя) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в ЕДЕМ.
Само тези, които умир ...

Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен, ...

Защо надничаш в моята душа
нима искаш нещо нужно от нея.
Сърцето трепка и те слуша
аз толкова много за теб копнея
Понякога изчезваш ти за ден, ...

Прииска ми се да броя дъждовни капки.
(Звездите пробвах. Нямат чет).
Понякога, наистина съвсем за кратко,
си мисля, че съм облачно небе.
И някак в този миг се натъжавам. ...

Върви момчето и говори на морето,
залеза очертава пътека, тъмно е небето!
Една красива морска диря една,
лунна пътека, преди да падне нощта!
Върви момчето и говори с морето! ...

Невесто моя -
любещо сърце,
със Теб откривам,
своето Небе!
И в него двама, ...

МУЗИКА СЕ СИПЕ
Спомням си... често, повярвай ми,
въпреки дългото време отминало,
две неща, следи дълбоко оставили,
следи от лудото, горещо минало. ...

Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах ...

Дойдеш ли във Банско ти
Орцево не е далече,
на мига го посети,
че животът не е вечен!
Духá за да изпиташ ...

Обичам морските вълни -
пенливи, буйни, диви -
във тялото ми да се разбиват
и да пречистват моята душа...
Обичам пясъка седефен ...

Мълчанието е злато гласи сказанието.
Но дали ще има средства да платим мълчанието?
Говорим и бълваме думи омразни;
Злословим и ръсим обиди заразни,
и крачим доволно, и тропотно газим - ...