В простора на душата си мечтая,
където там са моите мечти,
копнея ли, или в копнеж желая,
не зная, но в основата си ти.
​​​​​​В мажора на любовни интервали, ...

Марсианска чалга
в космоса вибрира.
Всички с дамаджани,
някой само с бира.
Друсат се антенки ...

ПРОСТО ТАКА
Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная. ...

Не знам кога и защо така стана,
но да ме обичаш ти престана.
Сега в сърцето си усещам студ,
искам пак да ме обичаш като луд.
Моля те! Недей да си отиваш, ...

За съжаление, вече навсякъде са наслагали някакви уж модерни и много семпли лампи. Светят, наистина, но изобщо не могат да се нарекат красиви, дори симпатични! Просто лампи.
ЛЮК, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ПОЛИЛЕЯ
Не знам за вас, но аз, когато отида на театър или опера, или някъде в някой стар дворец, музей или ...

Аман от сълзливи любовни поеми,
правя схеми, а все нови проблеми.
Чета, търся, мисля и струвам,
сам да остана май ще рискувам.
И пак в рими пиша, говоря, ...

Искам да бъда любима,
сред всичките твои звезди
и знам че не светя отдавна,
но ти звездното в мен прероди.
Искам да бъда единствена, ...

Докосваш се до Божието слово,
да следваш него се стремиш,
но натежва, сякаш е олово,
кривваш и току се провиниш.
Не смей в Бога, нивга да се вричаш. ...

Овдовяла е Вярата.
Толкоз много съпрузи смени...
Високи и ниски,далечни и близки.
Беше смях, бяха сълзи...
И последният тъй си замина... ...

И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...

Не съм се хвалел, но ето на,
готов съм с теб да споря!
Да видиш, брат, каква жена,
очите само как говорят!
Как мъжки погледи преплита ...

Винаги има поне още един изход. Потърсете го!

Декември и дъждовна хлад.
На мен, обаче ми е пролетно.
Не ми ухае на
цветя,
но имам във душата по̀лети... ...

Гледах телевизия. Избори. Трагедия.
Легнах.Беше късно. Време за поезия.
Погледнах към тавана.Щастлив ли съм? Амнезия.
Първата дума на белият лист - Мизерия.
Друго не написах. Помечтах. ...

Добре де, не се ли научи?
Докога така ще вярваш сляпо?
Преди беше глупаво момиче,
а сега го правиш осъзнато...
Знаеш, че е грешка, ...

Безплътен ангел прелетя над мен
и ме докосна полъхът небесен.
Денят ми се усмихна променен,
а после всеки жест ми стана лесен.
Разкриха ми се толкова неща, ...

Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си, ...

Мъжете са пестеливи на думи
"Любима, прекрасна, обична.
Слагам в нозете ти цвете, защото така си ми лична".
Мъжете не са Неруда,
Шекспир, Кийтс и Пикасо. ...

Той пламва
и аз горя,
раздира, пресъхва, обгаря,
крещя
не заспивам, ...

Децата с кални галоши,
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...

На Н.Д.
Предание съм чувала и зная-
цветя по пълнолуние сложи
и съмне ли ще срещнеш най-накрая
Човекът, в който ще се влюбиш ти. ...

Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...

Вече имам това, което исках от живота...
Имам всичко, за което някога съм мечтала...
Имам прекрасен съпруг, който ме обича
и невероятни деца, които
ни радват, които ни карат да се смеем и да се ...

То плаче, слънце не го грее,
птица на него не каца да пее,
от него пада сал роса,
вехне то от самота.
И то - крехко, натъжено, ...

Една жена те викаше по име,
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето, ...

Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живо ...

Не искам да чувам
“човешката природа” и “алтруизъм”
в едно изречение.
Любовта, драги
е най-висшата форма на егоизъм, ...

Внезапни ветрове ме залюляха
във пътя ми към края на живота.
Безкрайни грижи с мъки ме поляха
и аз загубих всякаква охота
да се сражавам в земните окопи... ...

ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...

Завидя ми дори и за раните,
за онези - що ме калиха.
Няма ги.
Цигара от пепел и лава си свиха -
силна, отровна, напомняща дните. ...

Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ...

26.
- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, ...

Той и аз решихме така - да споделим постеля
и слеем нашите тела.
Споделих желанието му да съм с него в нощта и до ранната зора.
Сега не знам как, нито кога да събера своята душа ?
Оставих парчетата счупени, изгубени, там където бях негова, ...

В съня ти с тихи стъпки се промъквам,
в леглото под ръката топла
ще се сгуша,
а ти ми се усмихвай нежно,
дойдох за малко да се стопля. ...

„Къде ми са детските книжки?“ Размисли за ползата от училищното образование.
Песните, които имат успех и остават любими за цяло поколение или завинаги носят в себе си истина и послание, които спечелват място в сърцата на хората. Песента „Къде ми са детските книжки“ от детския филм „Войната на тарале ...

Когато бях студент в София, живеех под наем с един съученик при тричленно семейство – родители, попрехвърлили четиридесетте, и син в горните класове на гимназията. Бащата беше офицер от милицията, а майката – служителка. Бащата си имаше проблем с чашката, за което го издаваше червеният му нос. Не да ...

Всяка нощ се питам Боже, за смисъла на тоз живот.
Аз ли не успях да го намеря ? Търсил ли съм го въобще ?
Какво ли трябва да направя ,за да вмъкна малко светлина
в моята завинаги пропита с мрак и тъмнина душа .
Всеки ден стремя се Боже , да печеля все повече пари ...

И птиците не издържаха.
Отлитат в топлите страни.
България осиротяла
ще чака пролетните дни.
Дали обаче ще се върнат? ...