Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...

Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там ...

Вашата рокля ще ви служи дълги години, ако мъжът ви получава малка заплата…
Никога не можеш да си толкова щастлив с пари, колкото си нещастен без тях…
Животът е тъжен, заплатата е смешна…
Най-търсеният служител – толкова умен, че да решава и най-сложните проблеми, и толкова глупав, че да приеме ниск ...

Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...

Прости,
че тъй внезапно те потърсих,
но нямам сили вече да мълча
и може би ще ти стоваря много,
но ти не бой се, аз ще си вървя. ...

Ако погледнеш нагоре …
… Там, в черното …
…Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.

Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...

Подарявам солени дни –
такива, дето
с душата си да носи вечно.
Подарявам младини,
които трепетно, вечно нетърпеливо ...

Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза: ...

Убийствена ирония на съдбата.
Пожелах си преди време
щастие, късмет и дълголетие.
Бяхме двама в живота,
и се врекохме да ...

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък ...

Слънчо обича
ни, себераздава се,
свети и сгрява!

Огледах се в стените празни,
в прозорците със смъкнати пердета,
в дъжда полепнал по стъклото,
намерих тишина, а в нея спомен плах,
забравен до вратата.

Музика: Атанас Ловчинов
Текст : Атанас Ловчинов
Аранжимент: Асен Драгнев
Микс и Мастер: Бойко Иванов
Песента е написана за човек ,който не е забравен. И няма претенция за хит на годината , и хубавото е , че не се получи и като Реквием. А съвсем не натоварваща съзнанието мелодия. Радвам се , че автор ...

Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...

Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...

I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...

Бракът е като историята – борба за обединение, после за равноправие, накрая за независимост…
Ако мъжът ревнува – значи обича, ако не ревнува – значи не се досеща…
Пропуснатата епилация спира момичетата от необмислени постъпки…
В хубавото семейство за пълна хармония е нужен урод…
Детството е времето, ...

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...

Прекрасна си, прекрасна си и знай,
на теб тъгата хич не ти отива
родена си да бъдеш земен рай,
родена си с усмивка най-красива.
Не позволявай грижите да помрачават твоето лице, ...

Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.
Едмънт Бърк (1729-1797)
Ето ви пример за още един тарикат, който прехвърля вината за Злото по света на добрите хора - единствената категория хора, които нямат никаква вина за злото по света!!!

Гошко, станал бе голям -
има, няма сто години.
Често вкъщи беше сам -
без бавачки и роднини.
На една фатална дата ...

Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...

Станах аз в зарана слънце да си хвана,
То пък бе сърдито и в юргана скрито,
Криеш се не криеш мен не ме е еня,
Аз дошъл съм тука тена да си сменя.
Взех си аз хавлия и чадър и чанта, ...

Любов
Обичам те, дали разбра?
Обичам те... ако не си.
Аз съм си такава - странна,
любовта ми като мен е... ...

Самотна вечер, чаша вино
На ход е поредната лъжа.
Отпивам глътка
в едно с тази самота.
Потъвам някъде дълбоко, ...

пътят към дома –
най-краткия от всички
към...сърцето

И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...

Чупи снага грациозен смях млад,
с привечерни русалки танцува!
Морето - мъдрец, поет – белобрад,
възхитено, тайно се любува…
Разплисква до възбога вечност – шик, ...

Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...

Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра, ...

Нощта изслуша ме и днес,
даже с моя ритъм тя заплака,
и отново чувствам стария копнеж
до ранна утрин пак да плача,
сълзите пробват да отмият болката събрана. Сърце прости ми, моля те и този път, ...

В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...