Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...

* * *
снежни невести
се гонят с вятъра
олтарът се топи
* * *

Сърцето - този мускул от безумия,
от страсти, сълзи, радост...от живот.
Прескача бясно хълмове, прегради,
за да притихне сред нѐга от плът.
И после пак разпалено и жадно ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...

...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...

Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат ...

Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...

Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

От любов едва не умрях.
Не заспивах, не хапвах,
не чувах, не виждах,
с нея лягах, осъмвах
без покой и будна сънувах, ...

4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...

Снегът вали в нощта.
Вали,вали,вали...
Сън е тази тишина.
Нали,нали,нали...
Вали снегът не спира. ...

големият
взрив -
всяко
„Обичам
те!“

Подарявам любов, Господи,
усмивка и доброта.
Направете го ! Просто е...
Ще преобърне света
благото, в труден час сторено, ...

От сутрин до здрач
по сокаци, кафенета,
в кръчмите, на хоро
шепнешком на ухо
раждала се клюката ...

Говорим си.
Капка черешов сок
слиза по брадата му.
Жадна съм.
Взех му думата ...

Ние сме малки фигурки във странен магазин
във BGmaps е там между забравата и „Алабин“,
зад продавачките обзети от администраторска умора
между печатите и ние чакаме да станем хора.
Попитах продавачката ...

С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек, ...

Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...

Боли ме за неговата участ,
че жив е останал пак добре.
Затваря си очите тая власт,
кога най-сетне тя ще разбере,
че и своя народ трябва да пази, ...

Смарагдовата светлина огряваше телата им
Така преплетени от седем дни
Не помнеха кой месец е
Просто се обичаха
Прегърнати ...

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

Само дето нашият ерген
бил под чехъл мен,
регнал се във чата
да гърми и той патлака,
Щот годините не чакат - ...

Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...

Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...

Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...

Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...

искам -
сиреч - иск:
„ам!“

една държава
се заприходява към
перò „забрава“

Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...

В моя свят тъгата е гостенка,
може само веднъж да нощува,
а скръбта е нахалният просяк,
който с чуждия залък пирува.
Колко ловко изплитат въжетата, ...

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...