Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...

Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...

Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...

И заедно ще
са! - И за възхита, и
за ненасита...

сърце когато цани се за писарушка
се дъвче непрестанно люта чушка
за да припарва и за да напомня
че да се пише - отговорност е огромна

Поръсени снежинки лекокрили
от облаче, забулено в нощта,
в десницата ми кацнаха, открили
измамна мигновена топлина.
За кратък миг безгрижните снежинки ...

* * *
свята нощ
скътано в орех
е здравето
* * *

6.
Оказа се, че и класният е шетал из близките райони. И беше докарал с пазарска количка някои продукти, както и туби минерална вода. Плюс дрехи. Ризи, блузи, панталони, чорапи – ама много чорапи, че и няколко чифта обувки. Зимни при това...
- Градът е като разръчкан мравуняк – каза той – Хората или ...

Гледаш тази жена,
и ти трябва жена,
но от тази сега,
какво ли за свое позна?
И позна ли у нея трепета, ...

Вие се правите на много влюбени, използвайки на всяка дума "бебе, любов моя, мило" и т.н., но според мен любовта не може да се изкаже с думи. Тя се чувства. Тя е тиха и изпитва страх от това да не и отрежат крилете. Тя идва като огнена лава и те поглъща целия без милост, а накрая или те прави силен ...

Страх ме е да гледам напред
и стискам силно очи.
И от терзания черни обзет
изведнъж спря се и ти.
На небето диамант от жар ...

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

Постоянно сълзи лея,
опитвам се насила да се смея,
обичам те, но ти си с нея
и не знам изобщо, как живея.
Не мога загубата да преодолея, ...

Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ...

Ти си така красиво-нежна
в този мой живот - двор разграден
през който всеки ден минавам
по пътя, в търсенето на душата си!
Простена само Любовта със устните на Вятъра, ...

Неизказани думи
по неписани друми
с тихи стъпки в съня ми вървят.
Все по-ясно ги виждам,
все по-силно ги чувам ...

Всяка година
от Коледната пита
си пожелавах да ми се падне
късметчето с любов
И всяка година ...

Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...

* * *
празнична заря
ослепяват луната
цветни стрелички
* * *

ТРЕПЕТ
(превод от македонски)
Сред житата се съзират булки.
Ясно е небето – рои звезди.
Светват, угасват – трепкат светулки. ...

На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме? ...

Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно, ...

И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ...

Отново Пирова победа,
знаете за царя Пир.
Големи загуби понесъл,
дори и победил...
Поставяш някого на място, ...

Ще сгреша отново,
щом си грешка.
Утре, днес
и всеки ден.
Нали уж да грешиш ...

Не бързай, време има –
за победи, загуби, реванш…
Тихо, от живота взима
и без получен картбланш.
Спомените не връщай, ...

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

Жена ухаеща на слънце,
жена ухаеща на дъжд,
жена току-що сътворена
към теб пристъпва изведнъж.
Какво ще ѝ дадеш, човеко, ...

> Ой, красив си Ирин-Пирин,
>
> най-красив си на света.
>
> Покоряваш ти сърцата ...

Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ...

Аз отчаяно търсех за нас
друго място - легло под звездите,
но накрая изрече на глас:
Как те лъгах, че теб съм обичал!
Знай, отровни са тези слова! ...

На сутринта
на огледалото и
с траурен маркер
беше написано:
"Всичко е фантазия. ...

Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави ...

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство! ...

Последното, което ти ми даде
Е първото, което пожелах –
Целувката, а после ме предаде
И сбъдна се последният ми страх.
Последното което ти ми каза ...

Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти не изживени ...