Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце ...

Бледнее правотата, губи смисъл
и земна твърд пропада под краката.
Подхлъзване на лед в чужда мисъл
в синджирна брънка скъсана халката.
Пришити добрини с конец изкуствен. ...

Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...

Вали, дъжд се зададе
на хоризонта за да измие
насъбралата зла енергия.
Капчиците бистри, диаманти,
земята красят, така както ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

Когато обръчът на облачното време
се плъзне със метална тишина,
а погледът опитва се да вземе
частица въздух в буйната трева
си вземам шепа пръст. ...

Аз искам да съм твоята усмивка
и да съм ти последната сълза,
аз искам да съм полета ти светъл
и твоята осъществила се мечта!
Аз искам да съм нежната ти вечер, ...

Сън за утрешния ден
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж, ...

и да живеят
в свят сърцат и в него да
благоговеят

зло
се награждава
със забрава
и
с отпор ...

НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. ...

Няколко дни преди Коледа непрекъснато валеше дъжд. Нещо твърде необичайно за този сезон. Едва днес спря, но по улици и тротоари имаше големи локви. Хората в Караново бяха излезли по центъра, едни за да си поговорят с познати, други за да купят в последния момент подаръци за своите близки. Небето все ...

Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници, ...

Колко...
Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни. ...

Балончето розово с лятната шапка,
изскочи тревожно от прашната жабка.
Огледа се бързо, очи ококори
и после на бебешки с мен проговори:
- Защо е на бебето памперсът мокър? ...

Замислена се вглеждам в календара,
редят се дни във моя кръговрат,
във малката ми и уютна стая,
пак мислите ме стягат във захват.
Раздират ме мъчителни въпроси, ...

Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...

1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с ...

Там някъде, в Небесните селения,
си имам ангел, само мой и щур,
той рок забива, вместо песнопения,
крилете си използва за паркур.
Поглежда го Отецът укорително, ...

На нашата скамейка сме щастливи,
далече от безумните тълпи.
Докоснали се в светлини лениви,
на залеза в горящия фитил.
Очите срещат се в невинна ласка ...

Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...

Малката сърничка тича си сама,
детенце пак я следва в тъмната гора.
Как ли ще намерят пътя към дома?
Клонче се пресегна (жалостна ръка).
– Идвай, малка Фейо, тичай към света! ...

Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...

Дали когато си отида,
други ще обичаш?
Или болката ще те засипва
от книгите, които аз изписах?
Задето си обичала такъв, ...

"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполе ...

ПЕСЕН ОТ ПЛАНИНАТА
Аз съм югозападна Фъртуна.
Рила ми е майка. Пирин е баща ми.
Моето наследство - върхове и Струма
зестра да ми бъдат са ми обещани. ...

Живяла преди хиляди лета
във замък, построен от чисто злато,
една принцеса мила и добра.
Щастлива тя била, ала когато
кралицата се тежко разболя ...

добрият въжеиграч
перфектно балансира
между
мелодрамата и гротеската
"обичам те" "не ме обичаш"

– Здравей, Емил. Разкажи ни повече за книгата "Сродна душа" .
– Книгата е много тъжна. Става въпрос за две момчета, които се харесват в колежа и стават гаджета. Малко по-късно едното момче се разболява от рак. Приятелят му работи като шофьор и парите, които припечелва, не му стигат, за да спаси един ...

И ти ще се изплъзнеш!
Ще трещи след тебе ехото
в пастта господня!
Ще ми протягаш длани,
да спасиш във потни пръсти ...

Не ме интересува кой си ти –
ни име, нито образ ме привличат.
Гласът ти като вятъра шепти
и изгревът в очите ти наднича.
Но нищо ново, виждала съм смях ...

Красива си, когато сутрин
очи отвориш вдъхновена,
съзреш ме с твойте мисли будни,
от радост и мечти пленена.
Красива си, когато денем ...

Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...