Стих над всички - Джордже Балашевич
Има стих, изглежда много прост.
Стих над всички, стих висок като мост.
Да надскочи, да преброди
историята, която никъде не води. ...

stelle
Енрико Руджери/ Джилиола Чинкуети - Звездна нощ
(Autori: Luigi Schiavone & Enrico Ruggeri)
(Автори: Луиджи Скявоне & Енрико Руджери)
Говорят, че живееш сама и ...

Schöne, helle, goldne Sterne,
Grüßt die Liebste in der Ferne,
Sagt daß ich noch immer sey
Herzekrank und bleich und treu.
извори: ...

да се обича
е богопроява и
Богопрослава

Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...

Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...

Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пр ...

Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...

Посвещавам това есе на моя скъп, покоен приятел - Панчо Сачков
Работи, но и мисли. И ако се наложи да не работиш,
за да може да мислиш, то мисли,
за да не се наложи да работиш! /Мисана/
Често пъти, още от най-ранна възраст, наши близки ни упрекват в безделие. Обществото се опитва да ни внуши, че лен ...

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...

Спомням си времето когато!?
Усмивката бе злато.
Човечността беше нещо нормално!
И всичко бе идеално.
Но някак си времето, неусетно ...

В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...

Щом не ме обичаш, не ме и щади.
Наостри си клюна, изпили ноктите
семеиство ще имаш, дори и адски да боли.
Месото раздрано, ще се прибира в среднощите
...след работа в ъгъла да спи.

Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...

Как описвам с малко думи
кой ли вятър ме отнесе,
тези мислени тайфуни,
дето в мислите привнесе?
Кой изказва с малко думи ...

С цигара в устата
С кафето в ръката
Започвам нов куплет
Свързан с мойта мизерия
И моя гнет ...

Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА
В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учрежд ...

Плачи, мое село на жалост,
горчи, мое мило за радост,
мълчи, мое село нахалост,
горчи, мое мило за младост.
Реките ти бистри да бликнат, ...

Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...

Домът на поета – открай време пуст,
потънал в забвение, сега се руши,
на рафта филмиран с прашец сив и гъст,
отрупан от книги, там бегли следи
от пръсти и длани, от говор и реч ...

Любима,
С времето разбрах, че любовта която изпитвам към теб има нещо общо с твоята, но е съвсем различна! Извираше от мен, без да има нещо общо с твоята! Не, че като чувствах твоята, моята не се потенцираше! Но дори и ти да не ме обичаше, аз го правех, без значение къде бях и как се чувствах, давах ...

На лицето му имаше
две очи.
И нито едно
в сърцето му –
за нея.

– Ти слушаш ли музика?
– Да... но нямам радио в колата, откраднаха го! А парите за ново все не стигат...
– А класическа?
– Да... от...
И преди да е довършил изречението си. (от страх да не каже, че предпочита Лепа Брена, Ивана, или някоя от тях звездните) аз пуснах запис от концерт на моя брат! Шопе ...

Подай ми парченце олово
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...

Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...

Sanremo 1982
-----------------------------------
Ал Бано и Ромина Пауър - Щастие
Санремо 1982
--------------------------------------------------------- ...

Днес,
отново мисля за теб...
Сякаш някаква магия
ме е обладала...
Не мога да определя чувството. ...

Искам да ме вземеш, лято.
Да се потопим в морето синьо.
после да преминем над полето,
да се гмурнем в житните вълни.
Искам да те имам, лято. ...

***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лиц ...

Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...

аз пиша с червено мастило
върху изпъкналите ти ключици,
те задържат сълзи от неотпило
чувство
в оформените над тях лъжици, ...

Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...

Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно ...

Когато огънят угасне
в огнището ми вечерта
и изведнъж ми стане страшно
от тишината и студа,
преди да те забравя още ...

Ако звезда във шепата ти падне,
не се страхувай, Бог те е избрал,
или нощта е просто звездопадна,
или поет над листа е изтлял.
Ако луна във чашата заплува, ...