Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
392.9K результатов
Надежда
🇧🇬
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне. ...
Ще прилича ли на Вяра,
ако човек престане ближен и любим да предава,
и с евтина да го заменя изневяра,
а в болка и радост ръка да му подава?
Ще прилича ли Надежда, ...
Приказки за лека нощ
Имало едно време, така започват всички хубави приказки, така започва и тази приказка. Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя вече започна.
И така, имало едно време, но не толкова отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а може би не толкова далечна, едно малко моми ...
На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...
Аз нямам сили вече да се боря. ...
Превод на „Березовая Русь такая чистая „
(от ру на бг) Величка Николова – Литатру
Страната на брезите е тъй чиста,
с воали белоснежни е покрита.
Очите й бездънни са лъчисти, ...
Фал старт
Съревнованието беше в разгара си. Принцовете напъваха силите си хем да се настигнат, хем да подминат мержелеещия се в далечината образ на Императора. То и То стояха и наблюдаваха. Те си приличаха много, но се и различаваха.
- Как мислиш? - каза едното То, на другото, - Ще победят ли?
- Ням ...
Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша? ...
"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде" Vania Lippké
Тръгни със мене, Самота!
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа. ...
Ти на сцената си толкова далеч от мен,
но не е само туй, което прави ме сломен...
Ти си там на сцената, известна си, богата,
танцуваш в клетка,
а аз съм гледка неизвестна и саката! ...
Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчеви стре ...
Ентусиазиран мъж, на средна възраст, се реди на касово гише в банка и държи ръкописно попълнена вносна бележка и пари в ръката си. Касиерката го пита:
- Господине, попълнихте ли бележката?
- Да.
- Но, Вие не сте попълнили графа „основание“, за какво внасяте тази голяма сума? Аз трябва да го въведа в ...
Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
Преминават вълните на времето
или блъскат се в здравия бент
и остават, но с гняв, че пленени са,
отмъщават си, ден подир ден.
В най-дълбоките, тайни подземия, ...
Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...
Влизат ли влакове през твоя прозорец?
Устните търсят ли изгорели души?
Думите плачат или тихо говорят?
Мастилено-празната нощ ли сълзите суши?
Чуваш ли птичките - спомен за лято? ...
Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам ...
Витлеемската звезда в святата нощ
сияеше над влъхвите трима.
Роди се Син Божи с огромна мощ
и спасение за праведните ще има.
Коледа идва и топлина ни грее, ...