Коя е баба Марта,
сигурно е много стара,
като прабаба ли недочува?
Има ли очила, бастун,
кой я гледа и къде нощува? – ...

Кажи ти моите и аз твоите кривини,
па да се поправим и да вървим наедно.
Васил Левски
Не си ти наш народен предводител! Не си –
народа, щом превръщаш в избиратели, ...

С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...

Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.
Алеко да е вечно актуален ...

Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора ...

Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...

На тоя ден какво ли става ?
Цял свят в любов се обяснява.
Даряват гербери и карамфили,
дори и влюбените крокодили.
И в ден прекрасен като този, ...

Щастието е контрабанда.
Болката е легална.
Животът е търговия
с илюзия за печалба.
Смъртта е кръчмарят, ...

И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? ...

Роза разцъфва
в снега.
Нежна и силна,
тя изправя глава
и в студеното стъпва. ...

Той, аз и любовта.
Бягам от тях.
Бягам в нощта.
Чувствата замъглени,
спират ме, ...

Сняг се сипе на парцали,
за миг земята побеля!
Навън вилнее бясна хала
и всяка къща умаля!
А на двора гръб превива, ...

Аз непременно ще те срещна
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...

Едно небе, една луна,
едно сърце, една душа,
един живот, една любов,
съдба една, единствен зов!
Една съм аз, един си ти, ...

Някой чука на вратата,
що да видим – Баба Марта,
с Пижо, с Пенда, под ръката –
бързат, сякаш в надпревара
да закичат мене, тебе, ...

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

Ние знаем всичко за теб.
Коленича пред поезията си.
Те знаят всичко за мен.

Блян
Аз се влюбих безгранично.
Ти стана света за мен!
Моя мъка стоезична...
В лапите ти бях плен.! ...

една съвместна работа с Меги Гювенал
Тиквичка си купих, ала рече
щерка ми: не ще ли пощадиш
тиквичката кръгличка, човече,
знаеш ли какво е да садиш, ...

Любов чрез екрана
Запознанства от ново измерение
Виртуални срещи, от разстояние – любов.
Лица зад маски или със откровение -
подходът стар заменя се със нов. ...

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...

Сокриј ги сабјите,
да не се посрамотиме пред гостите.
Сокриј го тропското овошје под масата,
во сиромашна земја
ќе јадеме само грешки и понижување. ...

Свят за двама
Споменът ме връща до пейката за двама,
потъвам в твоя поглед,
изгубвам се в прегъдката ти,
водиш ме към очакваната радост. ...

Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...

Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...

От древни времена ме е избрал
да бъда Негова – нарече ме жена.
От любовта си Той ме бе създал
и вложи в мен от Свойта красота.
Дари ме със търпение и сила ...

Отдавна никой не ходи на лозето,
затънало в бурени, пръст и кал.
А някога на тихата земя е раждала лозата
най-сочните зърна.
Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд. ...

Като наздравици с вино
във чаши кристални
ромóли навънка дъждът...
Като просъница тъжна
от тука премина ...

Ти си тихо утихваща морска вълна,
полягаща нежно в Хавайския бряг!
В окото ми с тебе сърфира в сълза...
Времето спира лудешкия бяг.
Сред скалите в които клокочи вулкан – ...

Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...

Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.
Не си мисли, че щом нощем заспя ...

Качвам се - там три педала.
Чудя се със кой да почна?
Хвърлих поглед в огледалото,
разтреперах се (нарочно).
Баш на мен ли ще се случи ...

да знаеш че за хората си лесно заменим
толкова е просто да те изтрият от живота си
като тротоарната рисунка с цветен тебешир
заличена без следа от нечия обувка

Народната работа стои над всичко.
Васил Левски
У нас и в чужбина
с имот след имот,
с коли вихрогони, ...

Напористо нежен сън ми се явява,
в тихите ми нощи да ме приюти.
Казвам му, че в топли сънища не вярвам,
плахо го отпращам, без успех, уви.
Упорито нежен, пак ми се вестява, ...