Ще имам моменти няма да искам да съм с теб,
но ще имам и моменти няма да искам секунда без теб.
Ще имам моменти няма да мога да те дишам,
но ще имам и моменти няма да искам да дишам друг въздух освен твоят.
В такива моменти, ще знаем колко ценен е моментът. ...

Сиви коремоноги пълзят,
изплезили големи, гладки езици.
От двете им страни – в шпалир
умираха коралите красиво,
оставени без капчица вода ...

Предполагам, че сме само
приятели с пеперуди в стомасите.

Не мога
да спра да те обичам днес
Любовта умира бавно
Като старица
Без роднини ...

Безсъница
И аз, със много жар съм се целувала.
Очи със змийски поглед ме събличаха.
С едните, с много мъка, се сбогувах.
Забравих другите. Макар да ги обичах. ...

Подай ми ръка...
В Свята и Велика сряда
Юда предал е Христос.
Само за тридесет сребърника даже.
Днес отново е сряда. ...

Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан, ...

От другаде съм, но влязох ти в ума
да, знам, че мястото ми не е тук,
така стихийно се вглъбих във тебе – чума,
нарочно някак си и все едно напук.
Не се възползвах, просто се вживях ...

Да, вече знам... Ти си мъжът, когото чаках... През всичките тези самотни денонощия, безтегловни сутрини, ужасяващо безнадеждни дни и окъпани в сълзи вечери, подозирах, че си някъде там, зад бариерата на времето и пространството... Знаех, чувствах с всяка моя нещастна клетка, че ще те срещна, макар и ...

Мечтата на всеки млад човек е да има собствен дом. Да живее отделно от родителите си. Да свие свое гнезденце, където да гради живота си. Като всяка мечта и тази се сбъдваше, но се изискваха много усилия.
Ивайло беше млад, около четиридесет годишен мъж. Живееше в малък град. Беше опитвал да работи на ...

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.
От облака мътен създавам лице. ...

Ще ме виждаш сутрин,
когато се усмихвам.
Слънчев лъч, ще бъда
сред другите лъчи.
Ще ме виждаш, когато ...

Разбираш какво си направил, след като си го направил
Разбираш какво е трябвало да сториш, след като не си го сторил
Ставаш лош след като разбереш, че си прекалено добър
Ставаш добър след като разбереш, че си прекалено лош
Мислиш си, че няма как да слезнеш по-надолу ...

Аз искам да усетя нежността ти,
от топлите целувки през ноща,
да бъда,
да бъда небесата на деня ти,
и нежно топлата им синева. ...

И от думите ти сладки
пак така съм окрилена...
Жестовете – плахи, малки
търсят нежност споделена.
И невинна до забрава ...

Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...

НИКОЙ
Аз никой съм.
А ти...?
Значи сме двама.
Тогава ражда се клеветата, ...

Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...

От желание по теб изгарям,
нямам мира от обич полудявам.
Сърцето ми гори с огромен плам,
и как и кой да ме спаси не знам.
Нощта е за приказки с принцове и принцеси, ...

От мъглата над града
спуска се граблива птица.
В тишината на нощта
пърхат черни завеса.
Gute Stimmung zieht mich an. ...

Осем ножа ме одраха по кракà и пиха лед.
Нося на гърба приятел, а пък мисля си за теб.
Ти си звездна единица – хубавата ми жена!
Мислите ми са плесници, слепи ангели в нощта.
И когато те докосвам, призовавам Зевс, Ахил. ...

Пътеката извива край реката,
немирник вятър брули ме в лицето,
възпира ме: "Върни се при жената!",
Умът, уви ме тласка към морето.
Тече реката шумна и пенлива, ...

Моя лодка със счупена мачта,
със окъсани стари платна,
не сънувай далечни пристанища –
една неоткрита земя.
Не сънувай тропични морета ...

ДЪЖДОВЕН ДЕН
От вчера скрит съм под чадъра,
дъжда над мене е припрян!
Със него правим "дъра-бъра" –
променям своя дневен план... ...

Ако те преболедувам,
ще трябва да спра да пия,
да ям сладко късно вечер,
да плача на тъжни песни.
Няма да имам оправдание ...

Светът ще свърши, лъжите няма да свършат! Разбрахте ли какво искам да кажа?...

Това съм аз! Рошаво момиче с безбрежна душа. Волна като птица, силна като вятъра. Дейна, неподправена, неумолима. Момиче с характер и възпитание. С душа на дева, с лъвско сърце. Най-важна е твоята вътрешна красота, но и външният вид е от значение. Не може да изглеждаш нелепо и да очакваш хората да т ...

Заглъхва тук на стъпките кънтежа
по този стогодишен калдъръм.
Приключили са шумните строежи
във сенки на смокини и салкъм.
И приютени тук антични занаяти ...

чрез добротата
и човещината се
случват нещата
.....................................
нещата случват ...

БОГОпроява
е човек с труда си за
на БОГ прослава
човек с труда си
е БОГОпроява за ...

На ръка разстояние си
и на сърце в друга вселена;
като птица в небето
от свободата си запленена.
Кръжиш с неохота над мене - ...

Вярвах, че не съм сама,
но животът се оказа, жестока игра.
Не искам да живея по чужди правила.
Омръзна ми от тази игра.
Дадох всичко от мен. ...

Иди, за да разкажеш, че ме има,
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има, ...

Будилникът иззвъня. Нана се протегна, целуна по навик съпруга си за добро утро и се измъкна мързеливо от леглото. Коста се излежаваше и наблюдаваше как жена му се облича:
- Нан, миличка ти ставаш все по-дебеличка! - каза уж на шега той и се засмя.
Нана не отговори , просто излезе от спалнята. Беше ч ...

И тогава той ми каза:
- Трябва да ти призная нещо.... Искам те! Влюбен съм в теб!
- Какво? От кога?
- От 14 години!
И после ми обясни, че ме е харесвал в училище. И много ме е искал. Но е бил още малък... ...

ЕДИНЕНИЕ
В мрака следвам твойте стъпки
и с' сълзи следите им попивам,
че тáя черна горест в мене тлее,
както сърцето рохко зее в кръпки, ...

Мамо, искам да съм морски слон,
цял ден да лежа на някой склон.
Яж тогава шунка и бекон,
ще приличаш на надут балон.
Мамо, искам да съм крокодил, ...

Луда любов
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе. ...

По „Умът да отговори“
от Андромаха (Белла)
Ти казваш щастието е минути,
а болката ни трае векове
и раните са безпричинно люти, ...

По лицето ми текат сълзи,
болка на сърце се появява,
че не видяхте песни и рози,
зарад вас душа се натъжава.
Пролет е, но в сърцата е есен, ...