На времето сиво часовникът спира.
От семе покълва поредният крал.
Окъпан в имоти, краде и прибира
живот от живота, без никаква жал.
Отгоре се сипе, издига, напада. ...

Посветено
Наранена душице,
притаена, вглъбена,
угнетена от болка мълчиш.
Ти си топла в ядрото, ...

Един експеримент ако Антонио Вивалди се беше родил в България, как ли щеше да звучи неговата Зима от Четирите годишни времена.

Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...

Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...

All I can ever be to you,
Is a darkness that we knew,
And this regret I've got accustomed to,
Once it was so right,
When we were at our high, ...

Пъпките на розите
не познават
ласката на слънцето,
нито целувката на звездите,
превърната в роса, ...

И аз също
не спах тази нощ.
Във просъница,
се отдавах на думите ти
и ръцете чертаеха пътища ...

8. - мечтите
7. - към
6. - очѝте
5. - през
4. - душата ...

Любовен танц е блус за двама,
музика за две сърца,
нотиран сред широка гама,
октавата на любовта.
Любовен танц е всъщност огън, ...

Всяка нощ струните на моята китара танцуват.
Движат се и рисуват.
Теб и мен.
Красиви и щастливи.
Под различни пейзажи. ...

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

По спиралата на времето тръгвам -
да преосмисля житейските си уроци,
едни от тях все така се повтарят -
да затръшна вратата не мога...
И разравям в мислите си отминали ...

Някога
Растяхме
Братя
............................
алтернативно: ...

Малиново лято по устните имам,
обсипано с бистра роса...
Малинови тайни в душата си крия
скрити зад пъстра дъга.
В сърцето посях си цветни градини, ...

общественото
съзнание - вече без
обаяние

Рози

Влиза с погледа особен,
в сърцето намира място,
разумът остава поробен;
любовта (напълно ясно) –
кой да устои е способен. ...

Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват, ...

НЕ МЕ ОСТАВЯЙ
на тази тъжна луна,
отъняла без обич
или кръгла от болка.
Не искам да свърша ...

Приятелко, здравей,
казвам ти го пак.
Обичам те,
с цялото си сърце
Приятелко, здравей, ...

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
Есе
Деница Ангелова Ангелова
„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”
Джон Бъниън ...

С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо ...

ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Различна съм... и го зная.
Зная, че всички сме различни
в синевата, на света в омая...
жадуваме дя сме обичани. ...

Изгониха Търговеца от храма!
Не беше лесно!
Беше се оял
и беше взел душите за заложник
на фарисеин и митар. ...

Понеже твоето сърце е златно,
разчупи моето сърце...!
Едно сърце, синджири два – каратни,
Бижу – разкъсано на две!
Към твоето сърце - най-чиста проба ...

Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...

И капките дошли от "веисинето",
се удрят във листата и званят.
И песента им, както и прието,
отчаените хора веселят.
И аз играта им захласнато я слушам ...

Боли отворената рана
Боли след теб отворената рана,
сърцето плаче с кървави сълзи!
В миналото споменът останал
днес отново болката роди! ...

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...

Слънчогледите влюбено слънцето гледат,
както в живота е с любовта.
Усещат, че пари, а топлото вземат,
блести им в очите, но без слепота.
Колко красиво изглежда полето, ...

Променят ли се хората
Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински, ...

- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...

Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...

Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...