През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена
Планините си имат дърветата ...

Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща, ...

Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...

Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли. ...

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...

Зелен дъждобран.
Бърза прегръдка...И дъжд.
Спомен за двама.

Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя ...

…навярно ослепяла съм съвсем
от светлината в моя бял прозорец –
не знае що е вечер, що е ден,
рисува в него майстор – чудотворец.
Той просто си играе често с мен, ...

> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...

Дива игра. Сърцето дими.
Кой потроши звездите с мечти,
и събори луната в морето да спи,
и събуди тревоги в добрите треви.
Котешка лапа е днешният ден. ...

26.09.2018
Помисли преди да решиш
Бивш красавец, с качества бе Стоядин.
Образован. Трудолюбив. Добър. Вежлив...
Но имаше голям кахър и уж бе несломим– ...

БЛЯН
Бленувам те...!
В този блян те жадувам...!
Жадувам те...!
Живителна вода за съществуване...! ...

Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър - ...

В моята огромна къща
никой днес не се завръща.
В нея сам живея аз,
обикалям всяка стая
и напразно диря рая ...

На светофара ме пресрещна
момченце малко, протегнало ръчичка
и промълви, очите свело.
-Чичко, дай паричка !
И рекох му, ...

Вече, знам, е късно.
Всичко е заблуда.
Споменът възкръсва.
Трябва да съм луда,
щом към теб се връщам ...

Хей, животе, животе, живот,
заигра ли на нашата сцена?
На душата ми ти си пилот –
а на смелите думи си време.
Посадих любовта си в земя. ...

Самотна се будя, в съня съм бездомна
обрули душата ми, стъпка я здраво,
измервам в минути тъгата огромна,
но твоята обич химера е само...
Проклятие мое е женската хубост, ...

Казват ми, че живея във свой собствен свят -
измислен и създаден е от мене...
Че трудничко се вписвам
във вашия - реалния живот,
А знаете ли...? Аз дори не искам...! ...

Трепери студената сянка,
тъй красива, мистериозна,
нощно трепкаща танцьорка.
Трепери под улична лампа.
Стъпвайки леко, от време на време, ...

Рано сутрин е, ти спиш до мен Ангелската ти усмивка те издава колко си щастлива Сякаш с изяществото твое започва този ден А ти дори не осъзнаваш колко си красива Като дете в своето креватче легнало да си почине След дълъг ден на весели игри Те виждам аз и асимилирам Красива си дори затворила очи И в ...

Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.
Мисълта е лък, целещ се в отвъдното, ...

Не спи,мисли и мисли
Привиждат и се кучета и хора,че я търсят
става й топло,започва да разхвърля дрехите си
и въпреки всичко и въпреки потта съня неидва
ден и ден,нощ и нощ така минава живота й ...

М.А.
Преди години доста беше,
ей тъй без връзка и без повод,
сред разговора някой се намеси
и следната тирада произнесе: ...

Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...

В две очи се взирах, и видях,
Трепет, по силен и от гръм.
В две очи се взирах, и разбрах,
че те са моят не обятен сън.
Две очи втренчени в деня, ...

в пролетно утро
бяло по сливата
сняг или цвят

Любов, навсякъде си ти,
луната, звездите,
дори в на слънцето лъчите!
Всичко си ти, в красивото цвете в реката,
навсякъде си на земята! ...

Истинските Жени карат Мъжете да бъдат уверени в себе си, а останалите... ги карат да харесват Чуждите Жени!

Отказах да повярвам, че те няма.
(За всеки казват, има половинка).
Дока̀то те открия - все измами.
И празното във мен е просто минало...
Поглеждах все нагоре към небето. ...

Нощта е забравен скиталчески дом,
скрила онези бездънни сърца.
Препуска пенлива, безумно кат' кон,
като призрак на някоя мъртва мечта.
Чува се там някъде някакъв стон ...

Златно-кехлибарен поглед -
есен топла в синьо лято
и зеници – пъстър полет,
юг очакващ птиче ято…
Кожа – лилия прекрасна ...

Посветено на сестра ми
Спомените често ме връхлитат –
две деца играят – аз и ти ...
Техните душици боси скитат –
ти и аз в градина от мечти ... ...

Мъжко момиче си!
Не плачеш от радост,
не плачеш дори, и когато боли,
къде са ти сълзите се питам понякога,
по кой ги изплака, кажи? ...

ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели, ...

Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш, а е безкрайна!
Есенни цветя, букет в ръка аз нося ...

Слънчо светли лъчи рони.
Тичат щъркели на юг.
Сякаш шарени бонбони –
листи падат тук и тук…
Скачат босите крачета, ...

(На мъжа, който ме качва на облаците)
Хей, яхвай облака,
преди да се извали над надеждата ми!
Той е буен!
Почернял е до кръв ...

Той:
„Ех, залез, залез!“
Тя:
„Ех, заплес, заплес!“

Това, което имам, е моето утро -
слънчево или сиво,
пролетно или лятно,
есенно или зимно -- все едно -
това утро си е мое! ...