Налей ми догоре, приятелко, вино
тази вечер ще пием за любовта!
Да пресушим бутилката със стара реколта,
да утешим нашите сърца!
Млади сме ние и не съзнаваме кое е истина, ...

Отчаяно очаквам твоя зов
наивник в себе си откривам
да мисля, че си моя богослов
така наивно се убивам
Защо обичах те, не зная ...

ГРОЗНАТА КОКОНА
Домнишора Галя - висока кокалеста жена с поблед­нели хлътнали бузи, с избиващи черни мустачки и едра напукана брадавица на гушата, по тръпките на която учениците разпознаваха настъпващия гняв на учителка­та - се разхождаше между чиновете в класа. Домнишората лекичко почукваше с показ ...

Досега бях трева. Молих вятъра да ви разкаже
за вечерните страсти на моите сънища луди.
Но пораснах до тази невидима ъглова паяжина,
след която съм прах — уловена без взлом пеперуда.
Помня как по луната блещукаше звездният обрив ...

Не ти повярвах. Ти на мене - също.
Един за друг не сме си огледало -
усмихнеш ли се, аз ще се намръщя,
намръщиш ли се, аз ще грейна цяла.
Тогава се изливаше небето ...

„Ин вино веритас…” , решил мъдрецът
и вдигнал чашата с червено вино.
Там някъде събуждал се дворецът,
а въздухът ухаел на жасмини.
Принцесата, все още в балдахина, ...

Как си? " Прекрасно"
Всочко в нея се раздираше. Искашеш да плаче, да крещи и всеки да изпита болката и ... но какво щеше да промени това?
Как си? "Прекрасно"
Бегла усмивка, зад която се крие болка. Дали някой вижда. Не! На никой не му пука света е уасно място.
Как си? "Прекрасно" ...

Моите планове са твои мечти
мислил ли си някога за това ми кажи.
Не издавай тайни, 'щото нали
и най-близкия ще те прелъсти,
а тогава знаем - позната история ...

С кривите капли дойде февруари
в месопустната седмица тупна
зимата хвърли в лицата шамари
на грешната плът целокупна.
Жената запецна топора от думи ...

ТАКА МИ СЕ ИСКА
Дрипав, мокър следобед
се разхожда навън.
Търся спомен за пролет
във дъждовния сън. ...

През мен проби въздушната трева.
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...

Порутена къщурка в гномски път...
С отдавна рухнал покрив.
Очи във нощната тъма блестят...
и търсят огънят вълшебен.
Животът казват сътворен е... ...

Обичаш ли ме още
е въпрос-присъда.
Защо морето е небе,
небето в лазура на очите ти.
Защо завивката от сняг е топла ...

Бунтът зрее безконтролно
мрежелеви път сумрачен.
Крачат роби във окови,
вериги влачат от тегоби.
Влажно е, ръмят кървища, ...

И днес тя мирише на плач,
и тъга в очите си носи.
Превърнал се бе той в нейн палач,
и сърцето и бе успял да износи.
Още и горчи, макар да отминава време ...

През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа ...

Ела и не се появявай,
лош пример за обичане съм,
скрий си чувствата, кажи ми ги,
настоявам да си тръгнеш,
хвани ме за ръката, заведи ме ...

Обичам всичките ти котви на любов,
психическото кукловодство,
разпъването ми на кръст и сто
от страниците "Животът е..." ти ръководство.
Пронизването с остри думи ме възбужда, ...

Надеждата умира последна
Умирах много пъти след раздяла.
След всяка аз се раждах за живот!
Душата ми за обич закопняла
намираше сред плевелите брод! ...

- Дай да изчистя още едно кринче с ориз, чедо! – подвикна баба Станка подир внучката си.
Старата жена страдаше от артрит. Приличаше на пречупено, чепато дърво. А когато се замъчеше да прави крачки, подпряна на двете си патерици, хрущеше като разцепена от мълния престаряла елха. Отдавна не можеше да ...

Воинът в мен се измори,
доспехите ще сваля!
Омръзнало ми е от войни,
войни за хора, а себе си не
ще опазя!!! ...

Слънцето искри в косите ми,
щастие блести в очите ми
и политам над света красива,
от плещите всичко тежко съм свалила.
Ръце протягам да прегърна всеки, всичко, ...

Не знам дали и с други пишещи е така, но понякога при завършена вече творба за момента не осъзнавам напълно какво точно съм изразила в емоционално-мисловното й съдържание като светоусещане и житейска философия. Вчера поместих стихотворението „Триумфът над тъгата“ в *** /виж под текста на есето/. В д ...

II глава
Лятото предполага развлечения, забави, нови преживявания, а не монотонността на канцеларската работа. Мечтаеш за повече време за себе си, за насладите, които носи този сезон и безгрижието, с което е известен. Всеки млад човек си мисли за това, но понякога нуждата от пари става много по-воде ...

В село, на мегданя, джангър. Петима-шестима млади левенти, на възраст между 40 и 55г събрали масите пред кръчмата, изкарали колоната, Славка Калчева извива глас, а Кольо Минчовия и приглася, качен на два стола, с треперещ мустак омазан в руска салата. Мушама на дупки, суджук върху вестник и наздрави ...

Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято. ...

Любовта ни е като птиче от водата,
изплува и полетя надълбоко,
на дълбоко и толкова на високо...
защото просто се влюби като нас...
В свободата, която тъй рисуваме... ...

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?
Как себе си бабо да боря, ...

Димна завеса обгръща ме
Цигари треперят измежду пръстите
Лица оскотели мизерно поклащат се
Като руини ги виждам все същите
Студено кафе между зъбите ...

Днес съм малко тъжен аз,
днес е време за раздяла,
казвам сбогом с чужд ми глас,
махвам със ръката вяло.
Днес сбогувам се със свойто аз – ...

Поднасям ти цветята
за твоя имен ден.
Дарил ти бих земята
със целия Шенген.
Живеем във Европа ...

Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...

Страхът е враг трудно победим,
нощта е тъмна, дълга, страшна,
но калиш ли духа си несломим,
знай, победата ще е прекрасна.
През огън, сълзи, пепел и тъга, ...

Кон мене стрелаат
куршумите од твојата непостоечка совест
додека огномет од грмежи
ги вознемирува луѓето на земјата
и небото во височините. ...

Светулката се вледени
между четири порутени стени.
Не тръгвай, остани!
Дъждът за нас вали.
Недокосната вечеря. ...

ЗА ЗАЛЕЗА
Щом Слънцето трепти да зайде,
на края си на своя Ден,
ти търсиш нишата да найдеш
и в своя край се убеден! ...