Светулката се вледени
между четири порутени стени.
Не тръгвай, остани!
Дъждът за нас вали.
Недокосната вечеря. ...

ЗА ЗАЛЕЗА
Щом Слънцето трепти да зайде,
на края си на своя Ден,
ти търсиш нишата да найдеш
и в своя край се убеден! ...

Всяка нощ те сънувам... Един и същ е сънят... И винаги започва еднакво... Будя се от бавен, равномерен шум...Успокояващ ритъм... Сутрешен блус... Бавно... После усещам топлината на кожата ти върху бузата си, притисната до гърдите ти... Сърцето ти... То ме събуди... Бавно плъзвам лицето си по горещат ...

Сякаш в летаргичен сън
дремела със досега,
чула шеметния звън,
шепота на любовта.
Както ти ме съживи ...

Обичам да карам през нощта, особено когато вали дъжд – или даже по-добре - сняг. В такова време човек трябва да се бори с колата, но и да гали волана в трудните участъци.
Имах стар Мицубиши Лансър с ръчни скорости, задното колело, на който скърцаше. Скоростната кутия също скърцаше и въобще колата бе ...

Когато имаш
нужното обичане -
не търси причината.
Това е любовта!
Когато търсиш ...

Награди, Конкурси, Култура, Поезия
Бъгна се всичко, заприлича на лезия
Лордове нежни сега награждават
Едните взимат, другите дават
Изродѝ се всяка инициатива ...

... нещо май ти липсва.
И личи си:
- в уискито „за твоя сметка” пак;
- в мисълта за пух и белезници;
- в пръста ти, допрян до моя крак; ...

Момичето в мен- босонога самодива
из дебрите на миналото тича,
чертае тиха и неравномерна крива,
магични заклинания наум изрича.
Препуска из линейността на спомена ...

Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.
Върви и нека духът ми да бъде със теб, ...

> Асансьорът не работеше. Помъкна куфара нагоре. Беше тежък и болезнено обтягаше сухожилията на ръката му.
>
>
>
> – Добър ден – каза съседката и отмина надолу по стъпалата. ...

Strangers
She doesn't kiss me on the mouth anymore
'Cause it's more intimate, than she thinks we should get
She doesn't look me in the eyes anymore
Too scared of what she'll see, somebody holding me ...

Vergiftet sind meine Lieder;
Wie könnt’ es anders seyn?
Du hast mir ja Gift gegossen
In’s blühende Leben hinein.
Vergiftet sind meine Lieder; ...

22.
На сутринта, тъкмо закусваха в трапезарията на голямата къща, се появи Иван и предложи на Нийл да го заведе на лов. Погледна към Ирис и добави:
- Ако искате, госпожице, може и вие да дойдете... Една разходка...
Джон веднага вдигна заинтригуван глава. Едно приключение? Тъкмо да има какво да разпр ...

Тя каза: „Любовта е грях“,
когато я покрих със нежни длани,
но аз тогава рая преживях,
а беше като цвете любовта ни.
Тя каза: „Чужда съм жена ...

Ти,малка приятелко, днес си родена!
С тоя стих искам поздрав да кажа,
не само с това да си благословена,
а с повече думи за теб да разкажа!...
Още малко години стоят зад гърба ти, ...

Нашепва ми пустинния вятър
че идваш към мен
на гърба на уморена камила...
Тази нощ нямам нужда
от звездите небесни ...

По стъклената чаша няма блясък,
а – кървава следа, пукнатина...
Но нищо, всяка вечер с крясък
ще вливам в нея мойта празнина.
По гърлото ми ще засядат остри ...

Февруари
•
Февруари е онова краткостишие,
в което две чаши узряло вино
освобождават на думите ритъма, ...

с Марианската
падина - Джомолунгма
в копнежите си
...............................................
Марианската ...

Разпилени по паважа сърчица
от хартия разноцветна днес ме спряха.
И навярно след среднощна веселба
там, огряни от лъчите, си мълчаха –
за парченцата разкъсани души, ...

19.
Колко е спал, Джон не разбра. Усещаше тялото си атомизирано, само болките в краката и гърба посочваха, че има нещо останало от него. Но, когато започна да се надига, рязък спазъм разтърси всичко – от главата до петите...
Едва ли не допълзя до вратата, подпря се на резето, с което беше затворена ...

Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих, ...

... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...

Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...

Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...

Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш ...

След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят ...

Ако любовта е огън, нека горим.
Ако любовта е болка, нека ни боли.
Ако любовта е болест, нека сме болни.
Ако любовта е безкраен океан, нека плуваме.
Ако любовта е сняг, нека трупа. ...

Мъжка сълза
Мъжката сълза, когато я видиш ти,
дали от болка е или от тъга!
Не се усмихвай, просто го прегърни,
тя искренна е идва от душа! ...

заличена сред
„новите условия“ -
и думата СВЯН

Момиче след колите подтичва –
образ на „СТОП“ за много водачи.
Съдбата ѝ мъже да развлича
я заставя само скришом да плаче.
Еднакво и в жега и студ ...

Бог отново е преуморен.
Ряза, подрежда, върза възлѝ.
Още един живот бе сътворен!
Бе засилен по житейските бързеи.
Сега можеше само да гледа. ...

Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък, ...

Когато ти простя ще бъде зима.
Ще бъдат мъртви летните щурчета.
Ще пеят ветровете песен димна
и с халите ще образуват чета.
Когато ми простиш ще бъде пролет. ...