Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука, ...

Life is as strange as we already know it. Its so deep and moving that we can barely keep up with it. Life is so hard. The constant decisions, the constant stress ..Is it all worth it in the end? We are not the chosen or the special or the only one. This sad truth has to be processed by everyone. We ...

Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл – да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й – не бързам за никъде. Но казвам:
Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купув ...

Отново ще усетиш, че ме има,
макар и да остана само дъх,
от вятър разтреперил къс коприна,
обвила в шал красивата ти гръд.
И ще ме видиш, даже да се скрия ...

Ще се разлистя като китна Пролет!
Ще се разлея, като пролетна река!
Понесен от Южняка в лястовичи полет
ще кацна с Обич пак на твоята ръка.
Лъчите слънчеви са струните на арфа ...

Вече нямам воля
да гледам в упор света,
не искам да споря,
да вея знамена,
да говоря с глас, ...

Доброта
Най-чиста сила на света
Къде си ти?!
В сърцата на децата,
в на майката и таткото душата... ...

Ако бях камбана, щях да бия.
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.
Щях на Бог, словата да разнасям, ...

Гълъбица бяла взе да гука,
на сайванта в сламено гнездо.
Яйчица от дни тя нежно мъти,
със телце ги топли, къта под крило.
Гълъбица в утрото загука, ...

Събирам паяжина с ветровете
събирам я за теб, за мен...
За мойте мечти големи
с който хващам сънища от тях.
А вятърът ги носи по земята ...

Животът
изплава
в
безцветния
пламък ...

Глава 4
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръж ...

По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.
Някъде чух, че ти трябвало джанка,
с нея да плачеш... дори и да спориш...
Хванах на слънцето първата сянка,
джанка посях си за хлад и отмора. ...

Скитник - сълза в океана.
Луда идея - съдба.
Вятър - прахосник.
Нирвана.
Брулена нежност. ...

Пепи Недева – служителка в Райфайзенбанк, изключи компютъра и побърза да се оправи за тръгване. Днес предстоеше фирменото коледно парти и тя се замисли, дали няма да закъснее. Нищо не вършеше през пръсти. Дори и в този ден, не приключи работа по-рано, както някои нейни колежки. Изчака голямата стрел ...

Уж никаква, ала стена,
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог – ...

Аудио прочит - Нели чете поезия.

Белият Триумф
Белите крила на ангел
се разпростряха върху мен,
бели херувими
ме целунаха благословено ...

> Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...

Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...

НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р. Чакърова
През ситото на чувствата, тъй както всички други,
премина и омразата наред със обичта.
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги ...

Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено ...

> „Дъждът е хубав, много хубав даже,
>
> ала когато завали навреме.“
>
> Евтим Евтимов ...

Тя можеше да бъде скрита
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите. ...

Пишете, поети! Тефтерът вземете.
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...

Тишината не плаши кварталните гълъби,
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, ...

"Обичам те" не стига да опиша.
Мисля, просто няма думи за това.
Душата в чувства непознати диша
и влюбени са всичките слова...
"Обичам те" не стига да опиша ...

Любов обичана, възпри нелюбовта,
която шири се и вледенява,
и тласка Те опасно към забрава,
но превърни, Любов, в Любов нелюбовта!
Откакто Твоето сърце тупти ...

Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм. ...

Есенно
Аз пиша есенно,
с боички рисувам,
живота обличам,
във пъстра палитра. ...

..........
Ще съм някъде там...
Толкова близо до теб...
На една крачка...
А всъщност на цяло ...

Петров - пенсиониран полицай, се обръща към току-що пенсионирания си колега:
Станков, доста отдавна не съм те виждал с жена. Притеснявам се за теб.
Станков: Излишно се притесняваш. Нали знаеш, че бях в отдела, който се занимаваше с транссексуалните... Работех дълго време под прикритие.
Петров: Знам, ...

Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*?...
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село ...

Сърцето ми се сби със разума
в онази селска кръчма.
Разумът разби в него
маса разочарования,
сърцето го замери ...

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...