Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...

Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!

Гледам през запотеното стъкло,
а дъхът ми оформя студа на кълбо.
Замислям се за далечните дни,
когато макар и с боси нозе пристигаше ти.
Жилва ме нещо отляво ...

На моята дъщеря
Роди се тя, моята дъщеря.
Мъничка с чипо носле
и набръчкано лициче.
Мъничка душица, с чисто сърце! ...

Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...

ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...

Събуди се, о, народе мой, заспали,
още ли търпиш гнусните педали,
които само смучат от кръвта ти,
и се подиграват с челядта ти,
които искат на колене да си, да плачеш, ...

Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...

Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...

Аз съм северен, ти – ледовита,
помежду ни лежи океан;
как се стигна дотук аз не питам,
всъщност даже не искам да знам.
Аз китаец съм, ти си велика, ...

Всичко забравено си
отиде, заедно с миналото,
всичко хубаво си дойде,
знаеш ли колко честна
бях с теб, колко много, ...

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

Обичам
въпреки всичко.
Знам,
че нямам право
на нищо. ...

Превърнах любовта си във гора
в която моите желания - дървета
лежат отсечени във твоите крака!
А мислите ми - птици пъстрокрили
над мене пърхат с огнени крила, ...

Mного хора се пробуждат, а други все още са в летаргия, неразбиращи какво се случва с човечеството. За тези които са наясно какво е Третото измерение, бих искала да кажа, че много от нас навлизат в Четвъртото, като пълната трансформация ни води до т.нар. Пето измерение. Ако мога да обясня за какво и ...

Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...

Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов. ...

На Ники Йохансен, моята мъдра приятелка
Този каменен град, приютил самотата на всички...
И – изцъклил неоново жълти, студени очи!
В град такъв – невъзможно е, моя Любов – да обичаш!
Само Камелия Кондова може... и в ад да твори! ...

Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...

Някак си така се случи,
много кофти се получи,
чичо ми почина в Гана
и получих телеграма:
във четвъртък се явете ...

Нуждая се от някакъв калибър
докато ровя на Живота във калта
значимото от незначимото да разделя.
И за това те моля Боже, дай ми Мъдрост
за да пресея златото безценно ...

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора ...

Денят отстъпи бавно своя трон.
Сред ален залез слънце се удави.
На този многоцветен небосклон,
Вечерницата грешките поправи.
Луна в захлас отгоре наблюдава, ...

Пей кокошчице красива,
днес е светъл хубав ден,
мама купички налива,
със оцет и цвят червен.
Първо слага яйчицето, ...

Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват, ...

Тъгуваш ти за твоята любима
и искаш много да си с нея пак!
И винаги в ръцете да я имаш
за малкото и пръстче на я хванеш чак!
Но винаги не вярвай, братко, в нея! ...

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...

Нешто се случува во моите мисли
луѓето ме заборавија
ме оставија на една височинка
што не личи на ништо
го изговараа моето име ...

Тъжиш след мойта изповед,
изсипала се безпощадно
през сивия измокрен ден,
родил посоки без лъчи,
ограбени и хладни, ...

Всички същества човешки
способни са на грешки,
но ще създадат ли те въртележки,
или пък ще доведат до смешки?
Ще сринат ли нечие доверие ...

Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...

Лиска, нашата колежка,
юрна се любов да среща,
бръмнало ѝ бе в главата,
огнени стрели да мята.
Вечерта преди неделя, ...

В незапомнени времена са живели...
Богове, казват, били.
На Земята наша се спрели
И започнали свойте войни.
Всеки създал свои хора. ...

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...