От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото ...

Една любов във виното искри
и блясъкът ѝ леко заслепява.
Сърцата ни са зимни и добри
и някак неусетно се предават.
Доверието доста лесно ги опи… ...

Не е било писано!
Аз мога да си тръгвам, щом няма смисъл
със поглед само, с тихичка усмивка.
След мене тишината да въздиша
и да се пита – ,,a имаше ли смисъл’’?! ...

Къс земя ми стига
за да се почувствам твоя.
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига,
да ме наречеш свидна дъще моя, ...

Отмина и тази година, отминаха и дните, в които работехме и веселяхме. Дните бързо си отидоха, а сега предстои една Нова година, в която трябва да и се радваме. Докато дните заминаваха и идваха, аз открих нови приятели и един добър човек – нашата шефка. Няма да казвам имена, достатъчно е само да го ...

Промених се много през годините:
душата ми е счупена,
сърцето – кърпено,
обаче ми остана непокътната
онази вяра, ...

Птица
Като птица е на поета душата,
бяла птица, лети над земята.
Волна, свободна, лети над полята,
носи радост, надежда на хората! ...

Ще дойдеш тази нощ!
Ще дойдеш да ме видиш.
Далечен спомен ще те доведе
през неизбродни разстояния,
от непознати светове. ...

Две стрели
два вкрстени погледа
знаев дека тоа се вика хемија
магија на парче стакло
чудесни очи и моите солзи ...

Такава нощ не си сънувал –
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на лѝста да остане:
със полудели снежни къдри ...

По струните на арфата се движда
и тъжна музика звучи,
сърцето като в горска хижа,
в черна самота тъжи.
Душата тихомълком обитава, ...

ПРИЗНАНИЕ
Всички красиви мигове
в живота си бих заменил
за следващия миг със теб!
Всички мъдри послания ...

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край ...

Целуна земята на тръгване –
рождената, где лежат дедите.
Взе пръст от чернозема –
за децата и внуците.
Далече, ...

В празничната нощ новогодишна,
както и в годините предишни,
лудост хората обладава.
Страшна врява настава
след на чашите среднощния звън. ...

Отива си
поредната Година
мигът
от отредения Живот
рисувал ...

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

Песен за виното
Обичам виното,
обичам виното
червено вино аз обичам.
И в този еликсир ...

Какво да се прави
в този свят на тъга?
Ние просто сме хора.
И това е Съдба!
Всички ние сме странници ...

Очите си в битка загубих...
но още те виждам добре...
и в случай, че ти ме нападнеш...
ще вкусаш от скитския меч...

Дали пък се чудиш,
Седящ в полумрака,
Дали тя си мисли,
Дали тя те чака?
Дали си скубе косите, ...

Една цигара време скъсявала живота?
Мислиш ли?
Изчаквайки отговора ти, ще запаля.
Помисли.
От отговора ти ще зависи дали ще съм безсмъртен, ...

Прие ме в дома на отровното черно.
Постели ми ложе от камък и креп.
Стените ти някак ме гледат перверзно
и стискат лицето ми в ледени шепи.
Прие ме в простора на своята бездна - ...

Чувам шепот на калинка,
тиха песен на жена.
Птича глъчка от къпинка
гони сънна тишина.
Ден- след утрото- полека ...

Родиха ме физически
но убиха ме психически
родил съм се със плач
но захвърлен съм сред
''папляч'' ...

Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа ср ...

Човек съм и работя, да –
това е жива перспектива.
Живее ми се, ала ми се пие.
Предложете ми алтернатива!
И ето цапна ме идея – барман! ...

На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило, ...

След Коледа заваля градушка. Изсипа се внезапно от сивото небе, после спря. Замълча и отново засипа – още по-ожесточена. Беше и топло, и лошо време. Нездраво. Като клисавия хляб от фурната, дето бабата все го пустосваше и затова сама си месеше питките.
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...

Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...

Сбогом, Годино! Сбогом!
Числом и словом
след 2 дни, и сбогом!
Няма да ми липсваш!
Доста изпитания донесе. ...

Криле от огън
Бащата на Икар му изковал криле и ги залепил с восък. Издигайки се с тях до Слънцето, восъкът се разтопил и момчето полетяло в бездната. Моля се крилете на Йордан Камджалов да са истински.
На 21 октомври 2017г. , в навечерието от рождението на Ференц Лист, бе открит новият сезон на кон ...

На празника ще бъда с теб –
въздушна и незрима.
Разтворена във полумрак
и като дъх неуловима.
Ще бъда музика, която ...

Слънчеви лъчи.
Очите ми сияят.
Любовта е в мен.

с МЕН недей спорѝ –
ЛЮБОВ съм – а веднàга
МИ се доверѝ
с МЕН не се борѝ –
ЛЮБОВ съм – а веднàга ...