Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!

Защо плачеш когато си върху мен,
нима победата е тъжна!?
Нали от сока ти не съм наранен,
а оргазмът е нежно оръжие?

да намериш себе си във самотата,
съкровище или проклятие е това?
олово в злато да превърнеш,
сам да изковеш своята съдба.
драконът е страшен и озъбен, ...

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш ...

Кой те прегръща не ща да знам
Кой те целува не ща да знам
Искам само да знам дали си добре
Дали се усмихваш дали си щастлива
Дали се чувстваш обичана дали обичаш ...

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...

По „В кръчмата на нашето време“
от Андромаха (Белла)
Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят, ...

Накъде отиваш отиваш, Свят? Накъде си тръгнал? Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съ ...

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

Очите твои не мога да забравя,
Бързо не мога аз да те оставя,
Изпитвах силни
Чувства,които оставям настрана,
А сърцето ще го залепя, ...

Букет си ми набрала, мамо,
от твойте дъхави цветя,
да знаеш как се радвам само,
че в ръцете си твоята любов държа.
С ухание на пролет и кокиче, ...

Гледам танц на дожд и сонце
во мене се реинкарнира една тажна бајка
од минатото
за која другите не слушнале
еден ден ...

Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...

Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест ...

Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...

Притурила се Земята.
В мъки и болки се мята...
Оле, Боже! Горката!
Забременил я Сатана
със рожба страшна една ...

Любопитство
Все чакам нещо да се случи.
Живота да се промени.
Нечаканото да науча,
макар и да ме нарани. ...

Аз не искам измислени облаци.
В море от илюзии не искам да се
уча да плувам.
Всичко е пито, платено! А обядът -
най-скъп е за крадеца. ...

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Незнайно как, кога, защо,
Но нещо в мене си е отишло.
Бях винаги с очи блестящи,
От топлина и обич искрящи.
Обичах и се радвах на света, ...

Душащата мъгла
на дните безметежни,
душата ми застла,
обви я в ласки нежни.
Душащата мъгла ...

О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам.
Как търпиш, партийните "хора", ...

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Докоснах се до този свят.
Родена със любов.
Родена да обичам.
Тя е всичко моята Вселена.
Детство, радост, мъка, драма ...

Напук на всичко и всеки
Устремен съм да мина през най-дългите пътеки
Жажда за любов и топлина
Навярно води ме през гъстата гора
Ако знаеш само колко те желая ...

Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай, ...

Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян ...