Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича. ...

Писна ми от този свят жесток.
Писна ми да гледам мъката в очите.
Отчаяна майка търси помощ,
чрез писма. Публикува ги в нета.
За да спаси своето дете, ...

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!

Днес Мелпомена
си тачи слугите и
празник честит е!
Лирика, епос
и драма където са, ...

www.nellystaneva.com

Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее, ...

Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто ...

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...

Утринта е приказка бяла,
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...

Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

Красивото, напуснало душата ми,
отново някой ден ще се завърне,
щом чуя тихи стъпки пред вратата,
когато в самота съм се загърнала.
Ще съблече то ризата ми черна, ...

В очакване на дъжд!
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама! ...

Хам-хум, хам-хум
гладен съм насън!
Хам-хум, хам-хум
ставам таласъм!
Хам-хум, хам-хум ...

Не знам как сърцето ми ускори се,
забърза ритъма и сякаш искаше от мен да излезе.
Като затворник, заклещен в тялото ми –
милеещ да избяга и със своето спасение да се слее.
Любов, така погубваща, ...

Какво се крие
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток ...

Боя се да не дойде миг, когато
денят ми вече ще е скучен, сив,
и няма да разплаче тишината
дори най-нежният любовен стих...
Боя се да не дойде миг, когато ...

Заради това лудо туптене,
което носи погледа ти...
Заради нежното трептене
в дъгата на усмивката ти...
Осъзнавам, че познавам щастието, ...

Изкачих се до върха на планината.
Заветният връх, най-висшата цел!
Захвърлих в подножието му суетата,
Завистта, алчността и други ненужни неща.
Освободих се от всички демони, ...

любовта
да си тръгне -
забравя
ех
любов - ...

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

В разпененото пълноводие,
изблъскана от мътните води,
разсърдена, сама на нея си,
далеч от всяко плодородие,
с хрипове от зимен грип, ...

Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!

Още един руски романс в мое изпълнение /без китарата/.

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.
Но не, не го виня. Така помръкват ...

И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни ...

По „Неверница“
от Андромаха (Белла)
Не вярвам в онова добро,
което постоянно се усмихва.
Не вярвам в сладкото дърво ...

В очите ти – видения за обич
пресичат моя хоризонт
и молят, като от икона
събрали целия простор.
Мирише на море и сол ...

На мегдана по средата
една овца вървеше,
като метроном главата
насам-натам въртеше.
Да види, чуе, разбере ...

Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...