Научих се да бъда силна.
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...

ДЯВОЛСКИ НЕСГОДИ
Р. Чакърова
Не искам думи. Тъй им се наслушах...
Наситих се на всякакви лъжи.
Минава полунощ. Задушно е. ...

Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...

Всичко започна тогава когато беше пълнолуние. Балтак организираше поредния купон у тях, кой е Балтак ли? - той е най-добрият ми приятел. Двамата с него се знаем още от деца. Пък нали знаете, младежи, често се чудим как да се веселим, ама и той има една голяма къща, една такава просторна на два етажа ...

Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува т ...

Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла, ...

Младокът взе да се усмихва свенливо подпрян на капака с химикал и бумаги, докато пишеше. Мустакатия дългуч беше скръстил ръце и от време на време върха на извитият му черен мустак потреперваше доволно. Написаха ми глоба 20 лева, поговорихме за колата, която карах и си ме изпратиха по-живо по здраво. ...

Прегърни ме, прегърни ме,
люби ме като слънцето,
което осветява луната
и с лъчи целува звездите...
Прегърни ме, любов моя ...

***
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...

Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди ...

Ярка луна над мен
вие кристален рог.
Свърши и този ден,
даже почива Бог!
2х ...

1.От вълната на звука се ражда,
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...

Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. А с това се изтрива и твоят допир по мен. Сякаш те е нямало. Остават само субек ...

Генетично намразих частиците в себе си,
как вибрират честотно по твоята скáла...
И перде, пред очите, със надписа - "Вреден си!" -
залепих, да не мога това да забравя...
Нокаутирах желания в първите рундове ...

Преди да се родя бях волна птица,
към слънцето със вятъра летях,
пресичах океани, материци,
владетелката на небето бях!
В делфин се преродих сред морска пяна! ...

Настъпили на котката опашката,
мълчахме с тебе тъй до сутринта...
Когато - на раздяла чак - разбрахме,
че възелът на нашите опашки
бе срастнал в тази грешна тишина.

Препинателно-диаболично,
да започнем с кратко изречение.
Съобщително, но символично,
с точката поставяме началото.
Преминаваме към сложното, ...

Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...

Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тре ...

Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...

Изгубен си в безсмисълът на думите.
Изгубен си и нещо те гори.
Нещо като звяр дълбоко в теб, ругае те.
Крещи със цяло гърло.
Крещи, а ти мълчи. ...

Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла, ...

В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя.
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара. Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко ...

Камен бабиното внуче
все край печката се суче.
Все очите му в тигана,
там цвърчи каймата смляна.
След минута, даже две ...

Франческа Микелин - Боливия
---------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin
-------------------------------------------------------------
Автори: Франческа Микелин ...

Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...

Отгледах вяра във сърцето тъжно,
поливах я редовно - ден след ден...
Събудих в себе си детето,
заспало бе отдавна то във мен.
И тръгнах по земята боса, ...

Мери, о Мери,
не плачи! Песента
си запей за родните
зелени планини!
Запей, за тучните ...

1. Тишината помага да чуваш мислите си.
2. Житейските уроци имат един съществен недостатък, че носят твърде много болка на учениците си.
3. Няма полза и от най-добрите уроци, ако не се приложи наученото в практиката.
4. Безмислено е да се вземат прибързани решения, на следващия кръстопът пак трябва ...

кучетата - май -
думите - а керванът -
май - грабителят

Просто неделя
Работна неделя.Скучен ден пълен с разговори за книги и филми. Остават ми още само 9 дни до края на предизвестието и започвах отначало в друга фирма. Миленка си беше взела книга и към един часа започна да я чете. Аз също опитах да почета от една,която бях започнала да пиша, но двете чух ...

Денят за мен беше свободен от служебни задачи. Чувствах се като млад тигър, поел да обходи своята империя. Дори ранното ставане и студът не помрачиха настроението ми. Изпитвах голямо желание да се гмурна в огромната смълчана гора и да се радвам на свежия въздух, на мириса на дървесина, на полъха на ...

Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга, ...

ТИ ЗА ВСИЧКО СИ ЕДНО
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен. ...

Играе си по тялото ми.
Усещам дори и най-лекия му полъх.
Морския бриз.
Лудетина.
Подготвя ме, сякаш ще ме обладае. ...

Свят за двама
Споменът ме връща до пейката за двама,
потъвам в твоя поглед,
изгубвам се в прегъдката ти,
водиш ме към очакваната радост. ...

Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пу ...